Българският политик, прочел пръв в Народното събрание манифеста за независимостта на България, е Христо Славейков, син на поета и държавник Петко Рачов Славейков.
Христо Славейков е живял в Кюстендил, където е бил съдия. 25 години той е народен представител от този район, а през 1908 г. ( до 1910 г) е председател на 14-то Обикновено Народното събрание. На 22 септември тъкмо той чете Манифеста за обявяване на независимостта в парламента и го връчва тържествено на Цар Фердинанд, за да прозвучат по-късно паметните слова в църквата „Св. 40 мъченици” в Търново и с този акт България да се обяви за пълноправна европейска държава.
Христо Славейков е роден 12 декември (30 ноември стар стил) 1862 в Трявна. Учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Николаев. След това баща му, който по това време е министър на вътрешните работи в правителството на Петко Каравелов, го изпраща да учи инженерство в Белгия с държавна стипендия.
Верен на гена си, Христо не е привлечен от точните науки. В крайна сметка завършва право в Екс ан Прованс и става съдия в Кюстендил. Предшественикът му е починал и Христо се влюбва в неговата вдовица с две деца. Това не се харесва на властната му майка и след скандал поетичният му баща го мести в Сливен, но любовта го връща обратно в Кюстендил, където се установява трайно като съдия, председател на окръжния съд и адвокат. С изгората си Милана имат шест деца.
Историята разказва, че Христо Славейков издействал стипендия в Рисувалното училище в София за Владимир Димитров – Майстора, който като младеж се цанил за писар в кюстендилския съд. Христо Славейков е починал през 1935 г. Неговият син Стоян, завършил агрономство в Лайпциг, е дългогодишен кмет на Кюстендил. След 9 септември 1944г. Стоян изчезва безследно, а къщата им в Кюстендил става милиционерски участък. Потомците на рода, сред които има юристи, инженери, зъболекари, певци и даже футболист, но не и поет, се пръскат по различни краища.
Източник: rumiborisova.blogspot.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
