Редица офицери, родом от Карловския регион, дават своя принос за създаването на Дунавската и Беломорската флотилия и Черноморския ни флот. Такива са началникът на Дунавската флотилия, капитан I-ви ранг Матей Стойков, родом от Сопот; началникът на флота, капитан І-ви ранг Лазар Драганов, родом от Клисура; видният корабен конструктор, началникът на Флотския арсенал, капитан І-ви ранг Протасий Пампулов, родом от Сопот; началникът на Морското училище, капитан І-ви ранг Димитър Минков, родом от Калофер и капитан І-ви ранг Богдан Ганчев, родом от Карлово.
Сред всички тях с особено сияние блести името на първия български офицер – подводничар и командващ флота – капитан първи ранг Рашко Серафимов. Той е роден на 16 януари 1875 г. в китното средногорско село Свежен, Карловска околия (дн. община Брезово). Той израства в будно семейство и има общ родов корен с Васил Левски, а неговият братовчед – полковник Владимир Серафимов със своя 21-ви пехотен Средногорски полк проявява чудеса от героизъм през Балканската война през 1912-1913 г., освобождава и спасява българското население в Средните Родопи от клане и разорение.
Рашко Серафимов завършва Пловдивската реална гимназия и през 1892 г. заминава като стипендиант на Министерството на войната да учи в Императорската академия за корабоплаване и търговия в Триест (тогава в Австро-Унгария). Завръщайки се след две години в България, той постъпва на служба в Дунавската флотилия в Русе, с чин морски юнкер. На 2 август 1895 г. завършва Унтерофицерската школа при Дунавската флотилия и Морската част и е произведен в чин мичман 2-ри разряд. Завършва и старшия офицерски курс на Военното на Негово Величество училище в София. По- късно изкарва и курс за морски офицери, като демонстриpa на изпитите отлични знания.
През есента на 1897 г. той е между онези 11 офицери и 68 подофицери и матроси, които слагат началото на Българския черноморски военен флот. Има нещо парадоксално във факта, че е закърмен със суровата ласка на хайдушкия Балкан, а се влюбва завинаги в морските простори и отдава целия си съзнателен живот за изграждането и укрепването на българския военен флот.
Известно време той плава като младши офицер на учебния крайцер „Надежда“. Изпратен е на стаж в Брест, Франция. Там се запознава с ветроходното дело и плава на учебната ветроходна фрегата „Мелпомена“.
На 1 януари 1900 г. е повишен в чин мичман – 1 разряд, и е назначен за командир на един от корабите ветерани от Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. – „Асен“. След това заминава за Русия, където завършва минния офицерски курс във военноморската база край Санкт Петербург, Кронщадт и през периода 1905-1906 г. плава на учебни кораби и подводници на Балтийския руски военноморски флот. В отряда за подводно плаване той е назначен за помощник-командир, а впоследствие и за командир на подводницата „Пескарь”. Рашко Серафимов е първият командир на подводница в света, който провежда безперископна учебна торпедна атака (по императорската яхта „Щандарт”).
При едно от своите плавания той се запознава с чаровната датчанка Тиура Йохансен, която по-късно става негова съпруга. След завършване на курса лейтенант Рашко Серафимов става първият български морски офицер – специалист по подводно плаване.
Завръщайки се в България, той е назначен за командир на българския миноносец „Храбри“. Пълен с енергия и идеи, лейтенантът се проявява като ярък публицист и топограф. Автор е на много научни статии, посветени на флота. Изготвя първото подробно описание на Българския черноморски бряг и сводка за турския военноморски флот в Черно море.
През 1909 г. е назначен за началник на Минната част във Варна. Влиза в яростен диспут с майора от Генералния щаб Иван Русев, който впоследствие ще се покрие с печална слава като генерал и командир на 2-ра Тракийска дивизия при пробива на съглашенските войски на Добро поле през Първата световна война и като министър на вътрешните работи в кабинета на професор Александър Цанков след военния преврат на 9 юни 1923 г.
Рашко Серафимов доказва предимствата на подводниците в бъдещата морска война. През 1907 г. на страниците на сп. „Военен журнал” той пише: „Не ще минат може би много години и подводните кораби ще изместят в значителна степен надводния флот, ще сравнят по море силните със слабите и ще поставят всички приморски държави при еднакви условия”. Тези си идеи той защитава на 16 януари 1908 г. в една блестяща лекция пред огромен брой слушатели във Военния клуб в София.
През Балканската война с отряда миноносци, под командването на капитан II ранг Димитър Добрев, взема участие в торпилирането на 7 ноември 1912 г. край Варна на гордостта на турската марина, крайцера „Хамидие“, който едва е довлечен на буксир от други турски кораби до пристанището в Цариград.
По време на Междусъюзническата война, на 14 юли 1913 г. Рашко Серафимов е повишен в капитан-лейтенант, а през януари 1915 г. е назначен за началник на Подвижната отбрана.
През Първата световна война безспорният му авторитет в областта на подводното плаване е уважен при назначаването му за председател на приемната комисия, която провежда ходовите изпитания на първия български подводник UB-1-8. Той става преподавател на висшия военноморски офицерски курс, съосновател на Българския народен морски сговор и автор на труда „Морска стратегия“. На 5 октомври 1916 г. е повишен в чин капитан първи ранг и назначен за началника на флота. След войната, на 27 октомври 1919 г. се уволнява от флота и преминава в запаса.
Подготвен отлично, като специалист, надарен с ярък талант, като публицист, вдъхновен от голямата си любов към флота и морето, капитан 1-ви ранг Рашко Серафимов с пълно право може да бъде наречен един от създателите на българския военноморски флот и „баща” на българския подводен флот. Той е кавалер на народния орден „За военна заслуга “ – 5-та степен на военна лента и орден „За заслуга “ на военна лента и на обикновена лента.
На 30 май 1922 г. със своята ветроходна гемия „Тритон“ посещава пристанището на Одеса, където заболява от холера и скоропостижно си отива от белия свят, за да остави след себе си един безукорно изживян живот, отдаден на флота и морето.
д-р Петър Ненков военен историк
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
