Гениалния самолетостроител Асен Йорданов е оставил трайни следи в развитието на авиацията на ХХ век.
Младият конструктор е роден на 2 август 1896 г. в София. Той е син на д-р Христо Йорданов, роден през 1861 г. във Враца, завършил химия в Щутгартската политехника и докторат в Рощок.
Майката желае да види Асен като музикант, но той се интересува само от техника. Като ученик от долните класове успешно изработва харграфови (кутиоподобни) хвърчила. Сериозно изучава теорията на летенето от първото българско изследване на тази тема „Въздухоплаване. Аероплани…” от Асен Йорданов Попов, излязло през 1911 г. в Стара Загора. Набира кураж и изработва свой модел планер – лека и евтина комбинация от разработките на братя Райт и „Фарман”. Задвижва се с натискане на лактите и пролетява 15-20 метра.
Следващият апарат е построен от бамбук и съоръжен с двигател с мощност 18 kW, но не успява да се отлепи от земята. На 16 февруари 1912 г. в 3 часа след обяд при казармите на Първа пионерска дружина прави опит с нов планер и успява да се издигне на височина около 10 метра. Хроникьорите аплодират младия въздухоплавател и подчертават, че: „Смелостта на този младеж заслужава внимание, особено от страна на специалистите”.
Баща му всячески подкрепя опитите му и осигурява посещение на Световната техническа изложба в Торино, Италия. През лятото на 1912 г. Асен е в Париж. На собствени разноски посещава като слушател авиационното училище на Луи Блерио, където се обучават и първите трима наши военни летци – Христо Топракчиев, Симеон Петров и Никифор Богданов.
По време на Балканската война Асен Йорданов се озовава като доброволец на летището край Мустафа паша (Свиленград), ведно с реквизирания му бащин автомобил „Форд”. Тук са докарани два повредени турски самолета „Харлан”, германска конструкция. Асен прекарва часове пред разглобените апарати. Мери, записва и чертае отделните части. Използва всяка възможност да лети с пилотите при пробни полети. Участва в монтажа на самолетите, почистването и сглобяването на моторите. Завършва войната с чин ефрейтор и войнишки медал.
След войната продължава учението си, но живее с мечтата да построи собствен самолет. След дълго разтакаване и чукане по различни врати в края на 1914 г. Военното министерство му отпуска двигател „Аргус” (100 к.с.), колела, двулопатно витло и радиатор, смъкнати от бракувани самолети. Отпуска му и малка финансова помощ. За работилница баща му наема в Княжево един бивш ресторант. Със съдействието на механика Григор Найденов Асен започва направата на самолета. Изработката на двуплощника (дължина на горното крило 14 м, на долното 13 м) продължава близо година. След това е пренесен на току-що определената за ново „летище” ливада и пасбище в Божурище. Новият аеродрум има само един празен дървен хангар и 4 войници за охрана. Самолетът на Асен е готов, но липсва пилот. Нито един от доказаните авиатори не поема риска да лети на непознатата конструкция, при това дело на гимназист. Военното министерство също е скептично – няма доверие на новия апарат и се въздържа да назначи служебно летец-изпитател. Асен Йорданов също не притежава нужните умения да полети със своя самолет. Единственото което прави е да го пришпорва като автомобил из ливадите на Божурище. Баща му обявява парично възнаграждение, но всичко е напразно, всеки отказва. Накрая се намира един смелчага – Гаврил Стоянов. Стоянов успява да излети, но машината не му се отдава, по чудо успява да я приземи и да остане жив. След като излязъл от кабината, запалил цигара и без да погледне конструктора, поел пеша за София.
Асен и баща му предприемат отчаяна стъпка. Отиват в дома на прославения ас и началник на 1-во аеропланно отделение Радул Милков и горещо го молят да изпита самолета. Д-р Йорданов подкрепя думите си със солидна сума. Милков доста се замислил, бил младоженец и очаквал дете, но решава да рискува и да изпълни опасната мисия.
10 август 1915 г. Денят е слънчев и безветрен. На летището в Божурище пристига капитан Радул Милков. В 17 ч. сяда на пилотското място и включва двигателя. Дал „пълен ход”, завил по посока на запад и едва на 80 метра разстояние самолетът се отлепил от земята. Издига се на 50 м и полетът започва. Но при първия завой в наклонено ляво положение, двуплощникът губи равновесие и се устремява към земята. В този критичен момент Милков показва завидно хладнокръвие, високо майсторство и на 2-3 м от земята успява да овладее машината и да я поведе към небето. Изкачва се на 50 м, прави обширен кръг и каца.
– Това ли е прехваленият ви самолет? – нахвърля се той към злополучния конструктор. – На нищо не прилича! Това е машина за пребиване на хора. Веднага разглобете самолета! Вървете си! – извиква грубо и си тръгва. Но скоро гневът му отминава.
– Слушайте – казва той – затегнете симетрично горните и долните надлъжници на тялото на самолета със задните надлъжници на горната и долната плоскост. Това е всичко, пак ще опитам!
Този път полетът на първия български моторен самолет преминава успешно. Последвала обстойна проверка от най-авторитетните специалисти – инж. Силяновски, механиците Каролев, Платников, Младенов, Симеонов и летците Петров, Богданов и Сакеларов, които подписват следния протокол: „Апаратът е надежден. Грешки в изчисленията няма. Изобретението да се признае, а Асен Йорданов – за негов изобретател. 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене.”
В средата на август самолетът на Асен Йорданов е изложен „в естествената си величина, готов за летене” в Манежа на цар Фердинанд и хиляди българи му се любуват.
След това машината е откупена за 16 000 лева и зачислена към новосъздаденото Аеропланно училище за учебни полети. Асен участва в Междусъюзническата война, става опитен летец (за първи път у нас изпълнява фигурите лупинг и тоно). Завършва средното си образование, след което е приет в Школата за запасни офицери в Скопие, където служи с Чудомир.
По време на Първата световна война Асен Йорданов извършва 84 бойни полета, награден е с офицерски кръст за храброст. Трагичният Ньойски договор прекъсва летателната му кариера. Започва да помага на баща си, който разработва мини в Перник и Трънско.
През 1921 г. прочита в немски вестник, че Американският аероклуб обявява всесветски конкурс за обиколка на Земята с американски самолети по маршрут: Ню Йорк-Япония-Китай-Индия-Багдад-Рим-Париж-Лондон-Ню Йорк. Дължина на полета 33 564 км, от които 12 800 над морета и океани. Първа награда – един милион долара за състезателя, който успее да премине разстоянието за не повече от 110 дни. Времето за полета е между 1 септември 1921 г. и 1 март 1922 г.
Асен Йорданов решава да се включи в надпреварата. Към него се присъединява и злополучният първи изпитател на самолета му Гаврил Стоянов.
Двамата изпращат трогателно писмо до Министерския съвет и лично до Александър Стамболийски да им отпуснат поне 6 000 долара, за да участват в този велик конкурс и да прославят България. Обещават, че при победа ще върнат парите, заедно с лихвите.
В края на юни 1921 г. Йорданов и Стоянов пристигат в Ню Йорк и с покруса научават, че са единствените кандидати. Конкурсът се проваля.
Асен остава в САЩ и работи каквото му падне. Една зима му хрумва да постави пред камиона гребло, така се ражда снегоринът. През 1922 г. постъпва като чертожник в самолетостроителната фирма „Къртис Райт”, като упорито обогатява знанията си. Бързо се налага като конструктор и летец-изпитател. През 1929 г. се оженва за Алис Патън, десетина години по-голяма от него, но е внучка на Юлисис Грант (по-известен като генерал Грант), президент на САЩ през 1868-1876 г.
Кариерата на Йорданов се развива шеметно. Заема поста главен конструктор и участва в разработката на всички големи пътнически и военни самолети на „Боинг”, „Локхийт” и „Дъглас”. Сред тях е легендарният „Дъглас ДС-3”, универсален транспортен самолет, използван в гражданската авиация на много страни. В СССР се произвежда като пътнически под наименованието „Ли-2”. След 1944 г. това е основният самолет на родното ТАБСО. През 1941 г. основава собствена фирма, в която работят 400 служители. Пише книги, които и днес се използват като учебници от всички, които искат да покорят небесата.
През 1942 г. се развежда с Алис и оженва за младата и красива Джейн, но през 1950 г. тя го зарязва и разорява материално. Настъпва краят на луксозния му живот. Напуска престижния Манхатън, където е живял почти четири десетилетия и се установява в предградието на Ню Йорк – Харисън. Оженва се за трети път за вдовицата Люсил Андрюс. Отварят магазин, но той изгаря. Става служител по сигурността на летището в Лонг Айлънд.
Умира на 18 октомври 1967 г. в болницата „Сент Агнес” в Уайнт Плейнс на 71 години от рак на черния дроб. Американските летци разпръскват над САЩ праха му. Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, ще каже, че както той, така и всички американски летци са се учили от Йорданов на авиация.
Името на Асен Йорданов е записано в Златната книга на Ню Йорк, барелефът му в залата „Слава на въздуха” в летището „Ла Гуардия” е преди барелефа на Чарлз Линдберг.
Боян ДРАГАНОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
