Първата кинопрожекция у нас се състои в Русе на 27 февруари 1897 година. Сцена на това историческо събитие става бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „Княжеска” в центъра на прогресивния дунавски град. На същата улица се издигал и първият княжески дворец у нас след Освобождението, имало е и повече от 10 чуждестранни консулства. По онова време в това заведение се събирали главно богати безделници и някои любознателни читатели на френски вестници, които научили от тях за откриването на седмото изкуство през 1895 година в Париж.
„Движещите се фотографии”, както са ги наричали най-напред, отначало не били рекламирани особено много. От Държавния архив на града разбираме, че само няколко от тогавашните вестници са поместили съвсем кратки информации за събитието.
В ежедневника „Законност” от 27 февруари 1897 година например можем да прочетем следния текст:
„В града ни от десетина дни е пристигнал един кинематограф – апарат, който изображава на платно тъй наречената „Жива фотография“. Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и така нататък – всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна илюзия.“
Както първите зрители във Франция, така и русенци не издържали на невероятната за тях гледка на движещия се влак и започнали да скачат ужасени, за да не бъдат прегазени!
Според друг вестник, първите ленти, дело на бащите на киното – братя Огюст и Луи Люмиер, показани в Русе, са били: „Посрещането на влака”, „Излизането на работниците от фабриките” и първата „комедия” – „Полетият поливач”.
След Русе, киното прохожда и в София и останалите големи градове у нас. Започва редовен внос на филми от Париж, а след време и от Америка. Построяват се и първите киносалони във София, Русе, Варна, Пловдив, Бургас. Най-първият и най-красивият от тях е „Модерен кинотеатър” (доскоро „Цанко Церковски”) на булевард „Мария Луиза” в столицата. През 1915 година актьорът и режисьорът Васил Гендов (1891-1970) продуцира, поставя и играе главната роля в първия наш художествен филм – комедията „Българан е галант” и така става „баща на българското кино”. С цената на много усилия и лични жертви той създава поредица от 11 игрални филми, сред които и първият говорящ – „Бунтът на робите” за Васил Левски!
Според „История на световното кино” на големия френски кинокритик Жорж Садул дълги години България е сред страните с най-развита киномрежа и най-голям брой кинозрители в Европа. Но днес киноразпространението в страната ни, за съжаление, е сериозно западнало
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
