Септемврийското въстание от 1923 година беше първото народно въстание против фашизма. Макар че комунистите играха главната ръководна роля в това героично въстание, то беше не партийно дело, а народно дело – дело преди всичко на работническата класа и на селяните в България.
….
Много и разнообразни причини доведоха до поражението на Септемврийското въстание. Но несъмнено е, че най-важната причина за поражението се състои в това, че тогава, като резултат на фаталните грешки на Комунистическата партия и Земеделския съюз, не бе установен крепък съюз между работниците и селяните в борбата против фашисткото правителство на палача Цанков. Втората важна причина беше тази, че въстаниците не успяха да привлекат на своя страна болшинството от армията, която именно бе използувана от Цанков за потушаване на народното въстание. Третата причина трябва да се търси в съществуващото тогава разделение между народните маси и значителна част от българската интелигенция.
……
в. „Раб. дело“ бр. 313 от 22 септември 1945 г.
Когато след 21 години все пак настъпва „светлият ден“ и „народната власт“ започва да раздава почести, септемврийците са все още в една средна възраст около 40-50 години. Но те не са признати масово за „активни борци против фашизма и капитализма“. Въпреки че са участвали в пропагандираното като „първо антифашистко въстание в света“. До облагите се добират само хора от периода 1941-1944 г. и някои комунисти от по-ранни периоди А земеделците – септемврийци…Голяма част от тях няма и година след 9 септември 1944 г. са обявени за „народни врагове“, тъй като лидерът им Никола Петков не играе по свирката на комунистите. После ги записват и като „кулаци“, защото не дават земята си в „доброволното“ коопериране. Някои от тях намират вечен покой, разстреляни като „горяни“.
Източник: armymedia.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
