Станислава Караиванова – Балканова е българска просветна деятелка от късното Българско възраждане в Македония. Участничка в „Българска зора“. Братовчедка е на Васил Левски по майчина линия.
Станислава Петкова Караиванова – Балканова е родена в град Сопот, тогава в Османската империя, днес в България. Дъщеря е на прочутата учителка Неделя Петкова. В 1872 година става първата българска учителка в Битоля. Преподава в дома си първоначално на 102 момичета, които постепенно се увеличават. Привлича много от арумъните в града да застанат на българска страна в спора с Цариградската патриаршия. Поради интриги на гъркомани в града се затваря училището и Станислава Караиванова се мести да преподава заедно с майка си в Охрид. Учителства също така във Воден (1870-1873), след това в Солун и в Крива паланка (1878). Заедно с майка си ушива и извезва знамето за четата на Димитър Беровски, организатор на Разловското въстание. Съчинява и песен за него през 1876 година, която му предава в писмен вид преди началото на въстанието. В нея се пее:
„ Я дойди при мене, българке.
Ела след мен, сестричке.
Облечи бела премена
да идем в гора зелена.“
След Освобождението Станислава Караиванова – Балканова работи като учителка в Девическото класно училище в Кюстендил. Развива дейност за набиране на средства и подпомагане бежанците от Македония, преселили се след 1878 година в Кюстендил и околията. След Освобождението работи като телеграфистка в Цариброд. Умира през 1926 г. в град София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
