Има дати, записани със златни букви в българската история. Такава е датата 17 август 986 г., когато в прохода „Траянови врата“, наричан още „Българската клисура“, бъдещият български цар Самуил обградил и подложил на безпощадна сеч огромната тридесет хилядна византийска армия.
Самият император Василий II едва се спасил с бягство, а шатрата със съкровищата му остават в български ръце.
А ето как се стига до тази грандиозна за времето си битка:
В края на Х в. между Византийската империя и България се води съдбоносна война. Императорът Василий II твърдо е решил да унищожи царството на българите, но Самуил му оказва достойна съпротива .
През 986 г. василевсът опитал да прекъсне връзката между Източна и Западна България, като превземе крепостта „Средец“ с огромната си армия. Обсадата била драматична и продължила 20 дни. Самуил обаче успял да пресече снабдяването с провизии и сред византийците настъпил глад. Също така българските защитници успели да опожарят стенобойните машини. Всичко това накарало Василий II да вдигне обсадата и да се запъти безславно на юг.
През това време Самуил завзел планинските проходи и поставил засади от всички страни.
Войската на Василий II спряла да нощува при крепостта „Щипон“. През нощта голяма звезда осветила ромейския лагер и, пръскайки искри, паднала до самия окоп и угаснала. Ромеите възприели това като знамение, предвещаващо гибел. На другия ден, 17 август 986 г., те започнали отстъпление.
През това време Самуил зорко следял придвижването им. И изведнъж, както се намирала в походна колона от лагера при „Щипон“ до превала на „Траянови врата“, византийската армия се оказала обкръжена.
Българите връхлетели внезапно и съкрушително!
След тази внушителна победа над Византия, цар Самуил успял да възвърне някогашната военна слава на българската държава и да я превърне отново в решаващ фактор на Балканския полуостров .
Битката при „Траянови врата“ било най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България.
Факти за Траянови врата
„Траянови врата“ е проход край гр. Ихтиман, наречен така на името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост.
В Античността наричали крепостта „Стенос“, но по-късно, през Средновековието, попадайки в границите на България, получава името „Щипон“.
Та, крепостта „Щипон“ при прохода „Траянови врата“ се намира на изключително достъпно място – само на 15 км. от гр.Костенец, на 64 км. от гр. София и 72 км. от гр. Пловдив, в близост до Автомагистрала „Тракия“ в Средна гора.
Крепостта е частично възстановена през 2015 г. по европейски проект, изцяло в стила на древните строителни техники, с цел запазване на автентичния изглед на уникалното по рода си съоръжение .
На място е изграден туристически информационен център, малък музей, в който можете да видите макета на крепостта, изгледна площадка и 2 еко пътеки.
Важността на прохода „Траянови врата“, носещ в древността името „Суки“, се определяла от преминаващият от тук главен по важност път пресичащ Балканския полуостров диагонално, от Белград до Цариград и носещ името „Via Diagonalis“.
Дневните римляни изграждат в прохода мрежа от укрепления, които да играят възпираща роля срещу всеки враг, нахлул в границата на империята и придвижващ се по „Via Diagonalis“.
Укрепленията в прохода, включвали три крепости и масивна триумфална арка, която била изградена на пътя, в най-високата точка на прохода.
Арката била свързана с две от крепостите посредством крепостни стени като така се преграждала цялата клисура и преминаването ставало невъзможно за всеки враг.
Важна част от тази изключителна охранителна система е и крепостта „Щипон“, местоположението на която също не е случайно. Крепостта била изградена върху възвишение, даващо отлична възможност на защитниците да наблюдават не само портата с пътя, но и целия район наоколо. Крепостта представлявала военен гарнизон, побиращ около 120 души.
Стените в оригинален вид са с дебелина 2,20 м. и височина около 12 м. При строежа й били използвани най-модерните методи при крепостната фортификация от края на IV век.
Главният северен вход на крепостта е фланкиран от две петоъгълни островърхи кули. Те го правят уникален за целия Балкански полуостров.
Крепостта има форма на неправилен правоъгълник и от юг е охранявана от една също толкова внушителна триъгълна кула.
Освен главния вход, тази могъща твърдина разполага с още пет по-малки врати, разположени стратегически на всяка една от трите кули и двете надлъжни стени.
С особено значение за военния гарнизон е уникално водно съоръжение, както и тайният проход, представляващ тунел (дълъг 60 крачки), минаващ под източната стена и достигащ до реката, от където войниците са се снабдявали с вода и са могли да напускат крепостта при нужда.
Тунелът се намира на северната стена като от вътрешната страна на крепостта е добре запазен, но извън крепостната стена е напълно разрушен заедно с изхода си.
Друг архитектурен елемент, който отличава „Щипон“ е аркадата, която заобикаля вътрешния двор от всички страни и придава на съоръжението един представителен и красив облик.
Източник: titadita.blogspot.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
