Проф. Иван Шишманов е интелектуалец и общественик, с чието име са свързани толкова много значими факти от културния живот на България в началото на 20 век! Сред каузите, на които той посвещава живота си, е и есперанто.
По образование философ и литературовед, Шишманов не се ограничава до академичните занимания с фолклористика и културология. Въпреки че е извънредно деен като учен и оставя над 400 труда, той много активно участва в и обществено-политическия живот на страната.
Има два мандата като министър на просвещението – пост, който приема с условието да му се даде възможност да осъществи изключително мащабна програма.
Докато е министър, проф. Иван Шишманов отваря пътя на образователни и културни институции, без които не бихме могли да си представим историята и духовността на България – Народния театър, Рисувалното училище, Музикалното училище, Народния етнографски музей, Института за слепи, Училището за глухонеми деца, първата Детска забавачница у нас, Учителско-лекарския съюз, Археологическото дружество, Българската секция на ПЕН-клуба, много читалища (учредителният конгрес на Общия читалищен съюз го избира за председател на организацията през 1911 г.), библиотеки и др. Именно той изпраща български писатели, учени, художници и музиканти в чужбина, за да имат възможност да общуват с достиженията на европейската наука и изкуство. По същото това време дори тронните слова на цар Фердинанд, подготвяни от старателния му министър, добиват художествено-публицистични черти от все същия патос – образование, култура, изкуствo.
Отворен за нови идеи, проф. Иван Шишманов става горещ поддръжник на международния език есперанто, който смята за “латинския език на демокрацията”.
През лятото на 1928 година Шишманов заминава за норвежката столица Осло, за да участва в конгрес на ПЕН клубовете. Именно там, на 23 юни, ден след като навършва 66 години, професорът получава апоплектичен удар и умира. Три месеца и половина след трагичната загуба Лидия Шишманова лежи парализирана. Вдига я от леглото споменът за едно писмо, писано от професора две години преди смъртта му. “Усещам, че скоро ще умра. Знам, че твоята тъга ще бъде голяма, но ти ще трябва да живееш, за да уредиш моето книжовно наследство“, зарича я професорът.Лидия надмогва болестта, става на крака и подрежда огромния архив на съпруга си – купища лекции, недовършено съчинение за Шекспир, недописана книга за Вазов и ценни фолклорни изследвания.
Източник: shishmanovi.wordpress.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
