Българската митология, макар и не много известна, е изключително интересна. Поради богата си история и смесването на много народности при образуването на нацията, народните митове и предания са изключително богати и разнообразни. В народното устно творчество се срещат славянски, прабългарски, тракийски и много други елементи.
Както при преданията на всички други народи, така и в тези на българите се срещат много приказни същества, които помагат или плашат с появата си. Ето и няколко от приказните създания от българския фолклор:
Самодивите
Някога хората вярвали, че в дълбоките гори и високите планини живеят самодиви. Те били прекрасни женски същества, като образът им бил модел за хубост. Красивите горски създания са намерили място в нашата митология благодарение на славяните.
Косите им са червени и толкова дълги, че се качват на най-високите планини да се вчесват. Според някои вярвания самодивите имат и криле. Обичат да пеят, свирят и играят хоро. Според вярванията те са били само жени, но гайдарят им е мъж. Среща се обаче и представата, че самодивите са били мъже и жени.
Змейове, лами и хали
Драконите присъстват в митологиите на почти всички народи по земята от Северна Америка, през Европа до Азия. По нашите земи големите гущери са се наричали змейове, лами и понякога хали.
В българската митология драконът навлиза с прабългарите, които имали специално място в календара си отредено за него. С навлизането на християнството от мъдър, драконът се превръща в злодей, крадящ царски щерки и за справянето си с него хората получили помощ от Свети Георги. Драконите били свързвани още с бурите и гръмотевиците.
Орисници
Орисниците са взети от гръцката митология. Те са жени със свръхестествени сили, които идват, когато дете се роди и му предначертават светло или тъмно бъдеще. Обикновено са три сестри, но в някои части на България в преданията се срещат и мъже.
Върколак
Друг злодей от митологията е върколакът. Някога за прабългарите вълкът бил свещено животно и шаманите се обличали с вълчи кожи, за да се слеят с духа на вълците и да не изгубят пътя си. С навлизането на християнството вълците са низвергнати и стават отрицателни герои.
Караконджул
Караконджулите са мистичните пакостници на българската митология. Те обикновено са куци и еднооки. Те се появявали преди Рождество на местата, където било заклано коледното прасе.
Караконджулите събирали сили от изхвърлената пепел от домашните огнища, затова в Мръсните дни преди празника хората не чистели печките си. За да се предпазят от караконджулите, българите носели в себе си чесън и пелин, от които съществата се плашели
Източник: sanovnik.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
