Предания за каракачаните в България

Каракачаните пасли стадата си предимно в алпийския пояс на Балканите, Родопите и Рила.

Предания разказват, че били прокудени от родните си места преди много, много години от областта Пинтос, Средна Гърция, или по-точно в планинския масив Аграфа, в региона на град Янина.

По време на турското робство каракачаните оказват твърда съпротива на поробителите на тези земи, затова Али паша ги подложил на масово клане. Това била причината да напуснат земите си и да тръгнат със стадата си на север. Преживели тревоги и лични драми, те потънали в мъка и от тогава се облекли в черно от глава до пети, изклали всички бели овце и кози в стадата си. А имали много стада, защото били скотовъди, смисълът и поминъкът на техния живот.

Тръгнали да обикалят като “черни хора” от планина на планина да търсят тучни пасища за овцете си. През зимата отивали на юг или слизали към равнините можели да се срещнат към Беломорието, а през лятото търсели прохладата на Родопите, на Рила планина и на Пирина, та чак до Стара Планина.

Така се раждали децата им, отглеждали ги на път. Но си знаели – онези, дошли през зимата, са родом от Гърция, а летните бебета омивали в планинските потоци и езера на българските планини. Обикаляли със семействата си години, десетилетия, та чак столетие.

loading...

Каракачаните обичали номадския си живот и го разказвали в песни и обичаи. Празнували, почитали светците си и погребвали мъртвите си според християнските традиции. Техните живописни кервани от коне, овце и хора тръгвали около Кръстовден и Св. Четиридесет мъченици. Но най-големите им празници са Гергьовден и Димитровден, защото били животновъди и отглеждали предимно овце.

Начело на стадата им вървяла млада невеста, облечена в сватбено облекло, украсено с красиви сватбени накити. След нея прииждали керваните, после следвали огромни стада от овце, охранявани от свирепи каракачански кучета. Така пътували и пътували, спирали, като намерят място за колибите си, стъкмени набързо от клони и шума, и там оставали. Не за дълго. После отново потегляли.

Този неспирен преход бил прекъснат от деня, когато властимащите решили да сложат строги граници между отделните държави и да поделят територията на Балканите.

“Черните скитници” се оказали от двете страни на една и съща родна територия, разделени от условни ограничения, и вече не можели спокойно на воля да пасат стадата си и да живеят живота си на път.

Така останали там, където ги заварили събитията. Но с това не свършило теглото им. През 50-те години на миналия век режимът им отнел и стадата в процеса на конфискация и колективизация на селскостопанската собственост. И така за една вечер от странстващи скотовъдци се превърнали в мизерстващи бедняци.

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.