В многолетната борба на българския народ за свобода величавата епопея на Априлското въстание от 1876 г. слага началото на нова ера в българската история. В този кървав месец нацията ни пред удивените очи на Европа осъществи себе си и по най-решителен начин заяви правото си да бъде свободна.
Върху зеленото знаме на въстаналия народ, знамето на вярата и надеждата, пламва съдбовният призив „Свобода или смърт!”. Това е призивът не на отчаянието, не на обречеността, а на вярата в свещеното дело. Това бе призив – клетва, синтезирал в себе си зрелостта на един народ, неугасимата му жажда за национални правдини, непреклонната му решимост да извоюва свободата си.
Тази клетва гърми най-силно на 14 и 15 април под вековните буки край Панова река, когато в местността Оборище на Първото Велико народно събрание ще се съберат истински пратеници на народа – сурови и смели мъже, хора на делото, решили да умрат или да бъдат свободни. На него е определена съдбата на България.
На Първото Велико народно събрание поп Груйо Тренчов е централна фигура. Роден преди 180 години в с. Баня, той е народен представител от родното си село на бунтовническото събрание. За него Захари Стоянов пише, че „…размахва дълга сабя – селимка, забучил в силяха си жълтоглави пищови, с които в тържествен момент стреля във въздуха, а и срещу неприятеля, разиграва коня си, държащ с високо вдигната ръка Божия кръст и гласовито декламира преправени текстове на християнските молитви, защото този горещ български родолюбец е всецяло обладан от голяма и чиста любов към поробеното отечество България”.
Тази му душевна нагласа и поведение е знаменателно, защото поп Груйо е един вече не млад, 40-годишен мъж, който носи отговорност пред семейство, деца, дом, а и енориаши.
Откриването на Оборищенското народно събрание по предложение на апостола Панайот Волов започва с водосвет и молебен за успех на делото, като всички депутати полагат клетва. Дошлите на събранието свещеници отслужват молебен за успех, а поп Груйо произнася клетвата, като множеството от бунтовници повтаря след него свещените думи.
Миг тържествен, вълнуващ, неповторим…
На събранието поп Груйо е избран за член на комисията от 12 души, която трябва да изготви плана за въстанието. Комисията заседава в Панагюрище и изготвя този изключителен документ, под който стои подписа и на свещеник Груйо Тренчов.
За избухването на въстанието поп Груйо научава в родното си село в деня на неговото обявяване 20 април. Същият ден той се среща с Бенковски в Панагюрище, връща се в с. Баня, където с тържествен камбанен звън въстанието е обявено, сформирана е малка конна чета от 35 души, която свещеникът оглавява.
На 22 април в къщата на Пенчо Хаджилуков в Панагюрище, начело на група свещеници поп Груйо Бански освещава Главното панагюрско знаме, изработено от Райна Попгеоргиева Футекова. Възторгът и виковете „Да живей България!” „Честито ни Царство”, „Да живей войводата!” … огласят цяло Панагюрище.
Между 23 и 26 април, когато Бенковски начело на Хвърковатата чета обикаля с. Петрич, лагера Еледжик, Сестримо и Белово, в същото време Иван Соколов, пазарджишкият депутат на Оборище и поп Груйо събират дружина от 200 въстаници за отбрана на града. На 26 април вечерта войводата- духовник и апостолът Георги Бенковски за последен път се срещат и информират за положението във въстаналите селища.
На 27 април със сформираната чета от околните села поп Груйо се отправя на помощ на въстаналото селище Петрич. В с. Поибрене към четата се присъединяват още 200 души въстаници. Но гладът, лошото време и плъзналите слухове за потъпкването на въстанието от турците внасят смут и разколебават въстаниците. Четата бавно, но окончателно се разпада и разпръсва. Поп Груйо с неговите съселяни тръгва към село Баня. Изпратена е турска потеря със задача да се заловят бунтовниците и започва изтезаване на местното население, което да предаде въстаниците.
За да спаси семейството си и своите другари поп Груйо се предава на турските власти, доблестно поема цялата отговорност върху себе си за надигането на населението. Окован в тежки вериги, заедно с други въстаници е откаран в затвора в Пазарджик, подложен е на страшни изтезания и издевателства, но той не издава другарите си. Единствено защитата на европейските консули и дадената от турското правителство амнистия го спасява от бесилката.
След избухването на Руско – турската война през 1877-1878 г. отново е задържан и изпратен на заточение в Мала Азия. След успешния за българите завършек на войната, той, заедно с други заточеници, се завръща в родното си село.
В освободена България поп Груйо отново поема обичайната си енория и като духовен наставник е почитан и уважаван от своите енориаши. По настояване на летописеца на Априлското въстание Захари Стоянов и своите съратници – бунтовници да напише спомените си от 1876 г. поп Груйо ни е оставил една дълга и искрена, възторжена поема за Априлското въстание.
Знаменитият отец дълги години се явявал всяка пролет на годишнините на славното въстание от 1876 г. на легендарния горски парламент на самото Оборище, възседнал на кон с въстанически дрехи, с пушка на рамо, препасан с дългата си сабя, с пищови, втъкнати в пояса и въстаническо знаме в ръка. Такъв остава и в илюстрациите, съхранени в историческата памет на народа ни.
Поп Груйо си отива от този свят на 72 години, през 1908 година, с достойно изпълнен дълг към любимата си България.
Източник: pzdnes.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
