Поп Георги Дългодреев – съзаклятник, въстаник и светец от април 1876 г.

Този млад свещеник от Севлиево е горещ родолюбец по време на бунта без колебание застава пред многобройния враг, с оръжие го задържа зад манастирските стени на Новоселския девически манастир „Св. Троица” и спасява стотици невинни българи от Ново село, Троянско, от явна гибел и клане през 1876 г. Българската православна християнска църква го провъзгласи за светец начело на избитите тогава монахини и десетки други български мъченици.

В миналото обикновено го съобщаваха под името поп Георги Дабито по фамилията на младата му съпруга, сестра на друг също така самоотвержен родолюбец – учител и негов връстник Никола Дабев, организатор на въстанието в Ново село през 1876 г. След потушаването на въстанието обесен на площада в Севлиево с още няколко видни революционери.

Георги е син на будния и родолюбив махлебашия Христо от махала Дългодреите. Роден е през 1847 г. Първоначалната си грамотност получил в съседната махала Черни връх или в Ново село при свещеник Петко Барбулов. След това дядо Христо го изпратил в Севлиево, където учи при авторитетния класен учител Марин Софрониев Калугеров.

Поп Георги, макар и млад духовник, се проявил като начетен и смел гражданин – общественик, нарежда се сред най-видните водачи на априлци от 1876 г. И това не е случайно. Родовото предание свидетелства, че в малкия си хан и гостилница дядо Христо е посрещал радушно Отец Матей Преображенски – Миткалото, виден съратник на Левски.

Младият енорийски свещеник изпълнявал добросъвестно святата си служба и получил уважението на по-възрастните си съграждани поради сладкодумните си проповеди за добротворство и родолюбие. Но това, което осмисляло живота му, било подготовката на общото въстание за решително отхвърляне на вековното иго и власт на турците и възстановяване на българската държава. За тази цел Апостола с дузина севлиевски родолюбци, сред които поп Георги, учителят му поп Марин, д-р Стойчо Христов основал през 1871 г. Севлиевския таен революционен комитет. Никола Дабев бил избран за секретар-деловодител.

Севлиевецът Сава Мутафов в своите ранни спомени пише: „Поп Георги беше човек 30-35 години, с атлетическо телосложение, бърз в ходенето и пламенен в говоренето си. Той беше истински последовател на Христа.

Черквата за него не беше друго, освен място за възбуждане на революционния дух на народа… В къщи, в кафенето или на улицата – вред говореше за освобождението на България…”

След гибелта на Апостола и след известен период на униние сред революционните дейци през март 1875 г. севлиевските младежи начело със Стефан Пешев се събират и учредяват наново Севлиевския таен революционен комитет. Сред първите е поп Георги Дългодреев. Той подвежда под революционна клетва за вярност на освободителното дело новите съзаклятници, чийто брой непрекъснато се увеличава.

Съзаклятникът Петю Буюклиев пише в спомените си: „Съзаклятието свърши на… април в домът на Димитър Симеонов от свещеник Георги Дабев. Клетвата ставаше пред две кръстосани саби, знамето сред два револвера отстрани, светото евангелие и честният кръст. Най-важното от клетвата беше да не се издаваме един друг, в случай, че хванат някого, никой да не предава, да се не самопризнава, ако има оръжие в себе си, да се защитава.”

Поп Георги рано загубил жена си. Останал с 3-4-годишната си дъщеричка Стефанка. Известно е, че според черковния християнски канон овдовелите свещеници нямат право да се женят повторно. Пак в спомените на Сава Мутафов четем за свещеника: „Никога няма да забравя аз неговите думи, отправени към майка ми.

То беше съботен ден, не помня къде ме бяха пратили домашните ми. Зная само, че като се върнах, аз намерих в дома неколцина въстаници, които баща ми учеше (с тояги вместо пушки) да се влачат по корем и същевременно да стрелят. Това беше в горния етаж, за която цел всички страни на чардака бяха разкачени черги, да не се види от пътя.

Като слязох долу в собата, аз заварих майка ми го молеше със сълзи на очи да не приеме баща ми, човек вече на възраст, да не ходи в Балкана с въстаниците, защото „язък ще стане за децата!” Като получи убедително уверение на попа, че и да иска баща ми, те (другарите му въстаници) няма да го приемат, майка ми се поуспокои, въздъхна тежко и рече:

– Прости ми, отче, но мен е мило за живота на младите! Боя се, че няма да дочакате „Българското царство”. Силни са читаците, много войска имат. Току тъй лесно не ще можете да ги победите.

– О, ний знаем, че няма да го дочакаме! – я прекъсна поп Георги. – Ний знаем, че ще измрем по Балкана, но какво от това?! – ний ще измрем, за да се радват децата ни, братята и сестрите ни. Ще измрем за вярата и народността си! Ще си пролеем кръвта за спасението на България, както си проля кръвта Христос за спасението на всички ни. А че Българското царство е вече на прага това се знае…, сестра Сърбия е с нас, след нея и дядо Иван.”

След решението на І В. Търновски окръжен революционен комитет в Г. Оряховица въстаническите действия да започнат в балканската част на Севлиевския окръг и по съвета на учителя си поп Марин Софрониев поп Георги напуснал Севлиево, за да вземе участие в бунта. Претекстът бил да отиде в Дългодреите, за да отпразнува имения си ден Гергьовден и да присъства в близкото Ново село на сватбата на шурея си учителя Никола Дабев.

С дъщеричката си отишъл в махала Дългодреите, взел майка си баба Христовица и се озовал в Новоселския девически манастир „Света Троица”, който се намира в центъра на Ново село. По онова време монахините в него наброявали към 30. Те били посветени в плановете на готвещото се въстание. Къщата на семейството на поп Радион била близко до манастира, а неговата леля била игумения на светата обител. След пристигането на Габровската въстаническа чета на войводата Цанко Дюстабанов той бил настанен на квартира в дома на Попрадионови. В манастира поп Георги организирал с монахините снабдяването на въстаниците с хляб и с някои дрехи.

След общоселското събрание в местността Бабан до Стария Кръвеник, авторитетният кръвеничанин войводата дядо Филю Радев Миленов обявил въстанието на 1 май 1876 г. В Ново село въстанието било вдигнато и те се присъединили към кръвеничани, когато над вечер в селото пристигнали водачите от Севлиево – Дончо Фесчият, апостол, Йонко Карагьозов – виден организатор, наред със председателя на Севлиевския таен революционен комитет Стефан Пешев и синът на дядо Филю – Христо Филев.

Поп Георги веднага отишъл да защитава родната си Дългодрейска махала. Но голям отряд от башибозуци на 3 май 1876 г. я опожарил. Подпалени били 20 къщи от около 30. Убити били трима въстаници. На 6 май турците изгорили още къщи. Останала само новопостроената къща на Дългодрееви. Поп Георги се принудил да се прибере в манастира при семейството си.

На 9 май настъпил краят на героичната защита на неголямата свободна българска земя. Многоброен башибозук, редовна турска армия и черкези с дива ярост се нахвърлили срещу българските въстаници и мирно и невинно население от жени, деца и стари хора, подлагайки го на безмилостен грабеж и убийства. От изток и север селото било заобиколено от многочислен неприятел, който с крясъци, зурли и тъпани бавно свивал кръга около хората, увеличавайки пушечната стрелба.

Когато на високата поляна Чукла на север от селото се появил многобройният башибозук и черкези, сподвижникът на Левски и заклинателят на севлиевските съзаклятници и въстаници поп Георги, макар и сам в манастира, решил да се жертва с оръжие в ръце, за да даде възможност на деца, жени и старци да се спасят в Балкана.

С револвер и пушки той застава до прозореца и открива стрелба срещу изненаданите нападатели. Мнозина успели да напуснат Ново село и да се спасят. Поп Георги успял да задържи нападателите, но не за дълго. Черкезите разбили манастирските врати и останалият без боеприпаси герой бил убит. Манастирът бил подпален, а от останалите в него монахини 8 били убити – Сусана, София, Елисавета, Фросиния, Калестина, Христина, Катерина и пак Сусана. Ранени били Варвара, Евтимия и Фросиния. Убити били още Йосиф Попрадев, Аким Попрадев и прислужникът Вълито от с. Млечево, Севлиевско. Манастирът бил ограбен и изгорен.

По щастливо обстоятелство майката на поп Георги баба Христовица и малката Стефанка се спасили в едно от манастирските мазета. Сред турците се намерили милостиви човеци.

Когато преди години разпитвах потомци на поп Георги, неговият племенник Добри от най-големия му брат Нанко Христов Дългодреев, тогава 10-11-годишно момче, свидетел на събитията, помнеше и някои подробности в това число и за братовчедката си. Той потвърди сведението, че уважаваният от българи и турци дядо Христо до въстанието посрещал в ханчето и кръчмата си наред с другите един граднишки турчин. Той именно спасява баба Христовица и дъщерята на поп Георги от клането.

Дядо Добри Нанков (участник в Сръбско-българската война, награден като фелдфебел) ми разказа, че след като подир въстанието нещата малко се поуспокоили след дадената амнистия след възцаряването на султан Мурад, спасилите се от семейството на дядо Христо се събрали в Дългодреите в единствената оцеляла нова къща. Когато седнали да обядват, той видял, че от бузката на ранената му от сачма братовчедка Стефанка протичало част от прясното мляко, което тя пиела.

Във въстанието участвали всички братя на поп Георги – Нанко, Кънчо и Мичо. Кънчо бил и писар на войводата дядо Филип Радев. След потушаването на въстанието били заловени и откарани в Севлиево, където били подложени на жестоки мъчения – бесене с главата надолу и бой с цепеници на голо. Оцелели след Освобождението, те получавали скромни пенсии като поборници, подобно на мнозина дейни участници в Априлското въстание от 1876 г.

Дъщерята на поп Георги била осиновена от кръстника и севлиевския учител и търговец Кръстьо Денчев Сухиндолски. Омъжила се в Севлиево за шивача Христо Атанасов. Родила пет деца – Цветанка, Мария, Стефанка, Петър и Радка. Лично познавах внука на поп Георги – модния шивач на мъжки дрехи Петър Христов Атанасов, който имаше ателие в сграда непосредствено до сградата на читалище „Росица” („Развитие”).

До югоизточната страна на манастирския храм в Ново село (Априлци) се намира малък параклис – костница, който пази светите мощи – реликви, черепите на избитите монахини, черепа на поп Георги Христов Дългодреев – (по-голям от другите) имаше на челото дупка от куршум. Преди години ги видях и се поклоних. Макар да няма портрет, този отявлен български самоотвержен родолюбец заслужава индивидуален паметник.

Проф. Христо ЙОНКОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!