Полковник Хараламби Тошков e командир на 41-ви пехотен полк от 1-ва Софийска дивизия през Първата световна война в Добруджа, Румъния и Македония.
Полковник Хараламби Григоров Тошков е роден на 16.02.1868 г. в град Трън. Участник е в Балканската война (1912 – 1913) като командир на дружина на 14-ти пехотен Македонски полк на 7-а Рилска дивизия. През 1915 г. е командир на дружина в 54-ти пехотен полк във войната срещу Сърбия. През 1916 г. е командир на 41-ви пехотен полк от 1-ва Софийска дивизия във войната срещу Румъния и Русия в Добруджа, а през 1917-1918 г. командва същия полк на фронта в Македония.
Запомнен е от подчинението си като прекрасен началник и човек. За него разказва в своята знаменита книга „Един от Първа дивизия“ Георги Георгиев, който постъпва като офицерския кандидат в 41-ви пехотен полк в септември 1916 г., сражава се под негово командване в Добруджа, където е ранен, а след това и в Македония до края на войната.
В Добруджа полк. Х. Тошков воюва с постоянно незаздравяваща рана на крака и с постоянна температура. Поради невъзможност да язди кон, той командва полка си в боя, качен на кабриолет. През цялото време полк. Х. Тошков се страхува единствено от това да не би течащата рана да стане причина да напусне полка. А то иначе: „Какво ще кажат другарите ми?“
Г. Георгиев го описва по следния начин: „Слаб, сух, висок, с черни мустаци и малка остра брада…Винаги диетичен, винаги болен, винаги здрав.“
Това е наистина един безукорен командир, който по време на войната е автор на много подвизи, вдъхновил своите войници. Бие се с полка си до самия край на войната, буквално до последния й ден – 29 септември 1918 г., когато неговият 41-ви пехотен полк разгромява и пленява италианци в района на село Соп, Кичевско в Македония.
В Добруджа Г. Георгиев описва случая с тръбача на полка Петър, изиграл важна роля в отблъскването на една румънска атака. Полк. Х. Тошков го награждава със шекерче. „Това шекерче – пише Г. Георгиев – днес е в една скромна селска къща. Без цвят, без мирис, то е най-голямата награда, която войната даде. “
Друг случай. Командирът на полка получава кошница, пълна с храна, но отказва да я приеме, защото била получена неправомерно?!
Синът на полк. Х. Тошков воюва също в Добруджа, но в друг полк. Баща му не е желаел да бъде в неговия полк, защото другите ще кажат иска да го пази да не го убият, а на война всички са равни без оглед на роднински връзки. Така счита полк. Х. Тошков. Когато синът иска файтона от своя баща за няколко часа, за да се разходи с приятели, полк. Х. Тошков му отговаря: „Син си ми, синко, но не си от моя полк. “
Полковник Хараламби Тошков умира на 20.09.1932 г. в София.
Източник: bgwars.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
