Велизар Пеев е роден на 21 май 1859 г. в Чирпан. След Освобождението завършва Военното училище и е произведен в първи офицерски чин. Служи в Шуменския артилерийски полк. През 1884 г. е командирован в Оръжейния завод на руския град Тула. Там го заварват Съединението и Сръбско-българската война. Отзован е телеграфически. Завръща се веднага в родината и поема към фронта.
По-късно като специалист е в делегацията, която посещава заводите „Щаер“ в Австро-Унгария и урежда поръчка за манлихерови пушки за Българската армия. Близо две години е началник на Арсенала в София. Човек на честта, подполк. Пеев неочаквано през 1897 г. се оттегля от армията поради възникнал конфликт с княз Фердинанд. По време на Балканската война му е присвоено званието „полковник“.
Известно време работи като предприемач в железопътното строителство и по изграждането на мостове и шосета. След това се насочва към хранителната индустрия. Заминава за Париж, където проучва производството на шоколадови изделия. Посещава и други европейски държави с развита шоколадова индустрия. Стриктно изучава технологията и рецептите. Довежда в България французин, специалист по производството на шоколад.
В края на ХІX в. открива пекарна за деликатесни хлебчета на ул. „Екзарх Йосиф“ срещу Халите. По-късно я допълва с инсталации за правене на бисквити, локум, халва, бонбони и други лакомства, любими на българите. Тук през 1901 г. е произведен първият български шоколад. Първата работилница е с десетина души персонал.
Скоро добива облика на модерна фабрика от европейски образец – обзаведена е с най-добрите за времето машини, работят 250 – 300 души, за които са осигурени столова и баня. Какаовите зърна се доставят от Латинска Америка и Холандия. А тайната на добрия шоколад се крие в рецептата и дългото правилно бъркане на сместа от какао на прах, захар и мляко на прах.
За българина първоначално новият деликатес е „дяволско творение, гнусно и отвратително“. А дали трябва да се яде с лъскавата опаковка?! Постепенно любопитството надделява над предубежденията. Консумацията на шоколад нараства бързо. Самият В. Пеев – старши споделя: „С игла съм копал геран, борех се с много трудности, а особено с вкуса на консуматора и превратното понятие, че шоколадът не е храна, а лукс, най-после дойдоха и желаните резултати.“
Велизар Пеев-старши е пионер и в циментовата индустрия у нас. Учредява в съдружие фирмата „Златна Панега“. През 1910 г. в новопостроена сграда, оборудвана с внесена от чужбина инсталация, е произведен първият цимент в България.
Наричат го „цар на шоколада“. Неговата фабрика произвежда 2/3 от какаовото изкушение в страната. В спомените на стари софиянци се разказва за сладостта на финия топящ се шоколад и вкусните пудинги, специалните серии шоколадчета за децата. Целта на Пеев – старши е да докаже, че шоколадът не е лукс, а храна и да го популяризира в България така, както е в Швейцария. Негови изделия са отличени на международни панаири в Берн, Виена и Париж. Издига се до придворен доставчик. „Царските“ бонбони са опаковани в специални дървени кутии. Специална кола разнася поръчките. В близост до Двореца, до най-престижния столичен хотел „Юнион палас“ е открит представителен магазин на фирмата с разнообразен асортимент.
Бързо нарастващото търсене изисква и увеличаване капацитета на фабриката. Пееви закупуват подходящ терен близо до Своге по течението на р. Искрецка, преустройват запазената стара постройка, оборудват я с нови модерни машини и през 1924 г. на пазара излиза първият шоколад, произведен в Своге с фабрична марка, на която е изобразено водно колело. Започва период на облагородяване. Построена е ВЕЦ с голям капацитет. Електрифицирано е и Своге в края на 1926 г. Пеев държал на дисциплината, но носел състрадателно сърце и не е отказвал работа на бедни трудолюбиви хора. Предоставял на работниците удобства.
През 1924 г. Пеев – старши превръща едноличната фирма в семейно акционерно дружество с участието на двамата му синове, съпругата му и трите му дъщери. Той е председател на управителния съвет.
През 1926 г. се чества 25-годишнината от създаването на първата шоколадова фабрика.
През ноември 1927 г. „царят на българския шоколад“ полковник Велизар Пеев-старши си отива от този свят.
Ръководството на фабриката поема синът му Велизар Пеев – младши. В последвалите 20 години производството се разширява. Фабриката се превръща в шоколадова империя, на която слага край национализацията през декември 1947 г., когато инж. Пеев предава ключовете на предприятието на представител на народната власт. Настъпва ерата на завода за шоколадови изделия „Република“. През 1993 г. преминава под шапката на световния гигант „Крафт Якобс Сушард“.
Днес професионалната гимназия в гр. Своге носи името на създателя на шоколадовата индустрия в България Велизар Пеев-старши.
Автор: Радост РАЧЕВА
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
