След като на 18 октомври 1912 г. части на Родопския отряд на генерал Стилиян Ковачев и четите на четиримата македонски войводи Яворов, Чернопеев, Вапцаров и Чаков влизат в Неврокоп, около Яворов бързо се събират много негови стари бойни другари и съратници от годините на революционните борби, за да обсъдят бъдещето на този стар български край. На другия ден на заседание на местния революционен комитет Яворов единодушно е избран за пръв кмет на освободения град.
Пред големия поет и драматург на дневен ред се изправят трудни проблеми – за прочистване на Неврокоп от останалите в него турски войници, за изграждането на местните органи за управление, за създаване на болница и започване на редовни занятия в училището. На този пост Яворов стои едва пет дни, защото потегля с четата си на юг, към Драма, където българите също чакат да дойде свободата. Но като кмет на Неврокоп, по настояване на неговите жители, на 19 октомври той изпраща писмо до премиера Гешев, в което благодари на българите от свободната родина за всичките жертви, които те дават пред „олтара на целокупното отечество за възтържествуване на народния идеал“.
В знак на почит и уважение към първия кмет на града през 40-те години на миналия век в Неврокоп е издигнат бюст на този изключителен българин. Абсолютно същия бюст на поета за първи път обаче е поставен в Борисовата градина. Около създаването му има много интересна история. Тя е свързана с пламенното стихотворение „Арменци“, което Яворов написва в края на ХIХ век в защита на арменския народ, подложен на нечуван геноцид от турските националисти и шовинисти.
В началото на трийсетте години в България се създава арменски комитет, който се заема със задачата да се съберат волни пожертвувания за въздигане паметник на П.К.Яворов. За целта е издаден и специален позив. Устройва се голяма вечер, на която прочувствена реч произнася видният български учен проф. д-р Асен Златаров. В нея той казва, че Яворов съвсем заслужено може да се нарече не само син на българския, но и на арменския народ, за когото написва прочувствени стихове.
С изработването на паметника се заема арменецът Крикор Ахаронян. Любопитна биография има този художник. Роден е в Тбилиси и участва в революцията от 1917 г. През 1921 г. идва в България, където завършва Художествената академия. Паметникът на Яворов, който създава, е тържествено открит в София на 18 август 1935 г. Поетът революционер е изобразен в момент на съзерцание и самовглъбеност. Под бюста е поставен и надпис: „От признателните арменци“.
Ахаронян живее в страната ни до 1946 г., след което заминава за родната Армения. Там развива активна творческа дейност, става професор и получава званието „Народен художник на СССР“. Интересно е да се знае, че Крикор Ахаронян създава след това още няколко паметника на Яворов, подобни на този в София. Единият от тях е в Кюстендил, а другите са поставени в градове на Пиринския край -Благоевград, Петрич, Разлог и Гоце Делчев, в знак на почит към поетичното и революционно дело на Яворов.
Източник: duma.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
