Цар Асен I, както и по-старият му брат Теодор са от смесен българо-кумански произход, местни боляри в Търново, чиито владения стигали на юг вероятно до Хемус.
През есента на 1185 г. оглавяват успешното въстание, довело до освобождението на българите от византийско владичество. След като Теодор е коронясан за български цар под името Петър IV. Брат му Асен, чието кръщелно име е Иван, става негов съвладетел и главнокомандващ на въстаническата войска.
След провъзгласяването на възстановената българска държава в Търново започват редица победни боеве, водени от Асен в Мизия и по-късно в Тракия, с решаваща куманска помощ и умела дипломация.
През 1187 г. византийският император Исак II Ангел (1185-1195г.) е принуден да сключи през юни Ловешкия мир и фактически признава новоосвободената ни държава. Като заложник в Цариград е изпратен най-малкият от братята Калоян. Този мир е временен и продължава само около 2 години.
През това време Асен се жени за дъщерята на сръбския жупан Стефан Неманя – Елена. Това укрепва добросъседството ни. Когато през 1189 г. откъм Белград се появява армията на III кръстоносен поход начело с император Фридрих I Барбароса, сърбите помагат на цар Петър IV да установи връзка с него.
На два пъти – при Ниш и при Одрин българите предлагат при признаване на царското достойнство на Петър, значителна военна помощ за обща война с ромеите. Получават мълчалив отказ, а по-късно кръстоносците се договарят с императора и той ги допуска в Мала Азия. Тогава българо-ромейската война пламва отново с набези в Тракия.
Исак II Ангел старателно подготвя поход срещу България. През пролетта на 1190 г. византийските войски начело с него преминават източна Стара планина по околни пътища, а флотата навлиза в Дунавската делта за да попречи на куманите да се прехвърлят през реката на помощ на българите.
Византийските фаланги достигат до Преслав и от там настъпват към Търново и го обсаждат. Но обсадата се затяга, заплатите на войниците закъсняват и бойният им дух спада. Точно тогава при императора е доведен един българин – мним дезертьор, изпратен от Асен. Той го осведомява, че през Дунава е успяла да премине куманската конница, която бърза към Търново.
Исак II Ангел повярвал на лъжливото сведение и заповядва сваляне на обсадата и отстъпление към Тракия по най-прекия маршрут през Хемус. Същевременно Асен, предвиждайки пътя на ромеите, е поставил засада в Тревненския Балкан. През планинските теснини византийската войска се разтяга на 3 части. Българите, командвани от Асен, пропускат авангарда да премине през Тревненския проход.
Когато приближават основните части, водени от императора и брат му Алексей, където е обозът и свитата към тях, от двата стръмни ската политат камъни и стрели. Асеновите войни вихрено се спускат с бойни викове към опитващите да се защитят ромеи. Свитата на императора и брат му бързо опитват да пробият път през прохода. Избивайки много коне и дори свои войници, успяват да преведат Исак II Ангел на юг и през Крън достигат Боруй (Стара Загора).
Поражението с пълно. Императорът загубва много свои войници, обоза, много лични скъпоценности и дори шлема си. След голямата и славна победа в Тревненския проход цар Петър IV e засенчен от по-младия си енергичен брат Асен. Така престолът в Търново е зает от Асен под името Иван Асен I през 1190 г., а Петър запазва царската си титла и нейните знаци и получава като свое владение източния дял с крепостите Преслав и Овеч (Провадия), по-късно наричан „Петрова хора“. Търново е затвърдено като столица на царството.
Веднага българите активизират нападенията си в различни посоки. През 1191-1192 г. завладяват Месемврия и Варна. Направлението е рязко променено и на югозапад са превзети Средец, Стоб и Нишко. Ромеите успяват да си върнат Варна и Месемврия, но водени от цар Иван Асен I българите успешно нападат Пловдивско. Следващите години военните набези продължават с голямо ожесточение.
През 1194 г. царя спечелва нови победи над ромеите, като при Аркадиопол (Люлебургас) ги разбива. През 1195 г. българските нападения се насочват в Македония, по долината на река Струма към Беломорието. Завладени са Мелник и Струмица. Отчаян, императорът моли тъста си маджарския крал Бела III за помощ. През 1195 г. цар Иван Асен I успява да нанесе поражение и на маджарите, като завладява Видинската и Браничевската области.
Вниманието му отново е насочено към Беломорието. Българските войски, водени лично от царя, през 1196 г. обсаждат Сяр и нанасят поражение на ромеите при Амфипол (дн. Неохорион) и пленяват севастократор Исак. При завръщането си в Търново цар Иван Асен I става жертва на заговор, оглавен от братовчед му болярина Иванко, който го убил.
Но краткотрайно е надмощието на узурпатора-убиец. Той е обсаден и прогонен от Търново от Асеновия брат Петър. Няма съмнение, че в трагичния заговор и междуособица личи дългата ръка на ромейската дипломация чрез севастократор Исак, дори и в плен.
Бягството на Иванко в Константинопол, изпратените веднага в негова помощ византийски войници доказват от къде се дърпат нишките на заговора. Цар Иван Асен I остава в нашата история като непримирим борец за освобождението на българите от чужда власт и за възстановяването на славната Българска държава от времето на първото ни царство.
Румен СТОИЛОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
