Пияният началник на пощата Костадин Тодоров застрелял Капитан Райчо Николов в кръчма “Венети”.
С 500 куршума въстаниците раздробили тялото на “българския Каин” Костадин Тодоров.
Чиновникът не защитавал станцията, а присвоените 400 златни лири от търговец влах
Превратите, въстанията и революциите винаги вземат жертви, имат своите герои. Почти винаги те са окъпани в кръвта на десетки невинни хора. Но не и Съединението. Жадуваното от милиони българи събитие минава почти като интелигентен протест пред Народното събрание – без кръв, с много емоции, няколко ареста и много надежди. С едно изключение – трагичната и нелепа смърт на един от героите на Освобождението – Капитан Райчо Николов, застрелян от началника на пощата Костадин Тодоров.
За трагичната кончина на патриота има различни трактовки. Най-героичната и популярна е тази, че Дядо Райчо (както тогава с любов го наричали неговите съратници), се опитвал да превземе пощенската станция. Шефът на пощата, който бил верен на Източна Румелия, пък отбранявал пощата и затова стрелял по него. Секретарят на “Родолюбие” Петко Георгиев, който е библиотекар в отдел “Специални сбирки” на библиотека “Иван Вазов”, наскоро се натъкнал на малко известни факти около смъртта на капитана. В записките на Иван Андонов съратник на Чардафон Велики и участник в Съединението, той открива една типично нашенска история, в която освен убийството има кражба на голяма сума пари и много алкохол.
На 6 септември 1885 година рано сутринта губернаторът Гаврил Кръстевич вече е арестуван от Голямоконарската чета на Чардафон и изпратен към Цариград.
Захари Стоянов обявява в Пловдив Съединението на Княжество България и Източна Румелия, а под тепетата се стичат бунтовници от цяла Южна България. В града цари хаос и настъпва време за лов на риба в мътна вода. Десетина бунтовници се опитват да запалят печатницата на турския вестник “Хилял”, а друга група пък нападат къщата на Димитър Стамболов, като го обвиняват, че е член на Народняшката партия. По-оправните решават, че е настъпил момента да решат някои лични спорове, а други пък – да си оправят живота. Един от тях е началникът на пощата – Костадин Тодоров. В ранните часове на 6 септември “армънина” Яни Колети се жалва на току- що сформираното Временно правителство, че пощенският началник отказва да му изплати разписка за 400 златни турски лири. От правителството (което по онова време явно е било доста по-загрижено за частните проблеми на хората от сегашните) веднага изпратили депеша до Пловдив проблемът да бъде решен.
Телеграмата получава капитан Райчо Николов, който вече е назначен за комендант на областната жандармерия и се опитва да овладее хаоса в града. Разузнаването му очевидно работело добре, защото половин час след като получил телеграмата, той вече имал информация, че въпросният началник “пиянствува” в кръчма “Венети” близо до Джумая Джамия.
Капитанът, който винаги бил в центъра на събитията, слязъл сам да се разправи с крадеца, който явно бил решил, че “иноверцът” може да мине без своите 400 лири, и се черпел порядъчно за негова сметка. Капитанът му показал телеграмата и наредил веднага да изплати парите на Колети. Пияният Тодоров обаче побеснял, извадил служебния си пистолет и прострелял коменданта в гърба. След това побягнал към Карамановото кафене, което било в съседство. В същото време пред кафенето “мятали ичкии” търговецът Али Бей от Марково и книжарят Вълко Иванов от Пловдив. Стреснати от гърмежа, те веднага се скрили в кафенето, където след минути с димящ пищов нахълтал и убиецът. Междувременно около Джумаята започнала да се събира тълпа, а вестна за гибелта на дядо Райчо се разнасяла светкавично.
Пощенският началник отрезнял набързо и решил, че в случая за него е най- здравословно да се предаде. Дал пистолета си на Вълко Иванов, който излязъл и го размахал пред тълпата. Но “наелектризираната тълпа”, както я определя Иван Андонов, изобщо не го чула. Мъж, останал в аналите само с фамилията си – Ханджев, решил, че това е убиецът и го гръмнал с “крънката” си. Уцелил го в крака и почти го раздробил.
Книжарят до края на живота си останал сакат и повече никой не чул нищо за него. Тълпата нахълтала в Карамановото, където Тодоров лежал по очи с ръце на тила, готов за арест. До такива любезности обаче изобщо не се стигнало. Запасният фелдфебел Иван Шопов го застрелял на място, а след това въстаниците направили тялото му на решето. Според Андонов в тялото на пощенския началник имало поне 500 куршума. След това за назидание вързали краката с въже и влачили трупа му до Джумаята. Там го натоварили на една боклукчийска кола и го откарали на Марашките гробища. Заровили го в края на гробищата, без да го опее поп, без някой от близките му да си вземе сбогом с него. Капитан Райчо Николов е погребан на следващия ден в Пловдив с големи почести. В деня на Съединението капитанът е произведен в чин майор.
“Ти беше първата изкупителна жертва за това Съединение и падна от ръката на българския Каин – Костадин Тодоров”, пише Андонов в аналите. “Лека ти пръст, храбрий дядо Райчо!”, завършва некрологът му.
Капитан Райчо е единствената жертва на Съединението. Той остава в българската история с легендарните си подвизи. 14-годишен той преплува Дунава, за да предупреди руската войска, че турците готвят нападение при Гюргево. След това по нареждане на руския цар Николай I е приет в Кадетския корпус в Санкт Петербург. Бие се с руската армия в Полша, Кавказ и Сърбия, а след това се включва в българското опълчение и се сражава на Шипка. До края на живота си се бори да види България съединена. Успява, макар и за миг!
Поклон пред паметта на Капитан Райчо Николов!
Източник: arhiv.marica.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
