Петър Попарсов е роден в село Богомила, Велешко, на 14.VIII.1868 г.
Завършва тригодишния курс на обучение по литература във Висшето училище. През 1892 г. е един от създателите на дружество „Млада македонска книжовна дружина“. Става редактор на списание „Лоза“, което е орган на дружеството.
През учебната 1893/1894 г. е назначен за учител по история в Солунската мъжка гимназия, където намира много от своите стари другари начело с Даме Груев. У тях се ражда и развива идеята за освобождението на Македония и Одринско по пътя на революционната борба. На 23 октомври 1893 г. Даме Груев, Петър Попарсов, Иван Хаджиниколов, д-р Христо Татарчев, Христо Батанджиев и Андон Димитров поставят основите на ВМОРО.
Попарсов изготвя въз основа на устава на БРЦК от преди Освобождението – 1878 г. първия устав на организацията, който не е запазен. Организацията е реакция срещу бруталната политика на посърбяване, която отрича всяко човешко достойнство у македонските българи и жестоко наранява националното им чувство. Попарсов заявява: „Всеки отвън, който ни дава свободата, ще ни вземе земята.“
На конгреса в Солун през 1896 г. Попарсов е избран за член на ЦК. Нуждите на организацията налагат след конгреса да отиде в град Щип, където е главен учител и член на окръжния комитет. На него са подчинени всички първоначални и класни училища в града, ревизира и селските училища. Ръководи и дейността на организацията в Щипски окръг. Но започнатата ползотворна работа е прекъсната от Винишката афера през 1897 г. Арестуван, Попарсов е затворен в мрачните подземия на Куршумли хан в Скопие. Бит и изтезаван, в началото на 1898 г. е осъден като политически престъпник от извънреден военен съд на сто и една години строг тъмничен затвор в окови в зловещия затвор Подрумкале в Мала Азия.
По застъпничество на българското правителство е обявена обща амнистия. В началото на септември 1902 г. той се завръща от заточението, но е екстерниран в България като опасен за Империята. Преживял с голяма мъка поражението на Илинденското въстание, през есента на 1903 г. той отново е учител в Солунската гимназия.
На Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 г. Петър Попарсов е избран за зад граничен представител на организацията заедно с Гьорче Петров и Димитър Стефанов.
След Младотурската революция, известна още като Хюриета през 1908 г., той приема искрено и с готовност за сътрудничество идеите на младотурците. Включва се в дейността на групите на т.нар. Демократическа партия, създадена от социалисти, последователи на Яне Сандански в Скопие и Велес.
След Балканската война Петър Попарсов се завръща в България. През учебната 1915-1916 г. е назначен за директор на прогимназията в село Костенец, Софийско. В края на Първата световна война участва във формирането и дейността на Временното представителство на обединената бивша ВМРО заедно с Гьорче Петров Димо Хаджидимов, Михаил Герджиков, Христо Татарчев, серските революционери и др. След подписването на Ньойския мирен договор Временното представителство прекратява съществуването си. Част от членовете му, между които и Попарсов, се оттеглят от активна политическа дейност.
След пенсионирането си в края на трийсетте години Петър Попарсов напуска Костенец и се установява в София. Умира на 1.І.1941 г.
Константин ТАНКОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.