Петър Ацев – войводата от Прилепско

Петър Ацев е роден е на 17 юни 1877г. в село Ореховец, Прилепско. Завършва Първа мъжка гимназия в София.

Посветен е в революционната тайна през 1895 г. от съгражданина си Гьорче Петров. С негова препоръка се връща в Македония, където разгръща дарбите си като учител, но и като отличен революционен организатор в Прилепско, Крушовско, Демирхисарско и Кичевско.

През 1902 г. в Битоля възниква афера (провал) във връзка с пренасянето на оръжие. Петър Ацев преминава в нелегалност и застава начело на Крушовската чета.

Назначен е за прилепски войвода. На Смилевския конгрес през 1903 г., на който се решават въпросите относно вдигането на въстание, е избран за запасен член на щаба и за член на Горското началство в Прилепско и Мариовско. Макар и противник на преждевременно вдигане на бунта, Петър Ацев се подчинява на решението на конгреса и добре подготвя четническата дейност и организира Прилепско.

След погрома на Илинденско-Преображенското въстание е един от малкото водачи, които не напускат Македония. През 1904 г. има голяма заслуга за успешното провеждане на историческия Прилепски конгрес, където се изказва против предложението на Пере Тошев за пълна децентрализация в Организацията. Избран е и за член на Битолския окръжен революционен комитет.

През 1905 г. се връща в Македония с чета, заедно с четата на Никола Карев. Но в завързалото се сражение с турския аскер при село Райчани, Кратовско, загиват Никола Карев и 17 четници от двете чети. Петър Ацев е ранен. На следващата година отново е в Прилепско и води борба на три фронта – срещу четите на сръбската пропаганда, срещу гръцките андарти и срещу турците.

През лятото на 1907 г. организационните чети дават мощен отпор при местността Азот и поречието, където са се загнездили някои сръбски чети. През юли в Бабуна планина между селата Попадия, Никодим и Ракле се групират четите на Петър Ацев, Михаил Чеков, Мирче Найденов, Георги Мариховски, Тане Николов и Христо Цветков – общо около 150 отлично въоръжени четници. Но сърбите съобщават на турските власти местонахождението на българите. Тогава четите се разделят на две групи: първата – под командването на Петър Ацев, Тано Николов и Георги Мариховски – остава в местността Попадийски чукари, а втората – на Михаил Чеков, Христо Цветков и Мирчо Найденов – заема връх Ножот, където е обкръжена от многохилядна турска войска. На предложението да се предадат четниците отговарят: „Ние дойдохме тук да се бием за свободата на Македония, а не да се крием!” Сражават се до последния куршум и загиват всички 54 души! При Попадиини чукари останалата група чети води ожесточени сражения с турската войска.

На първото заседание на Кюстендилския конгрес на ВМОРО на 5.III.1908 г. в село Жабокрък за председател на Бюрото на конгреса е избран Христо Матов, а за подпредседател и за допълнителен член на Централния комитет на ВМОРО – Петър Ацев. През 1908 г. след Младотурската революция Петър Ацев участва в учредителния конгрес на Съюза на българските конституционни клубове. Обикаля Щипско, Кратовско, Воденско, Солунско и организира българското население в конституционните клубове.

След обезоръжителната акция на Тургут паша от 1910 г. е арестуван и затворен в прилепските казарми, където жестоко е изтезаван. Престоява 15 месеца в затворите в Битоля, Солун и Подрумкале в Мала Азия. През 1912 г. е амнистиран и се установява в Пловдив.

Доброволец е в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

След възстановяването на ВМРО през 1919 г. Петър Ацев е един от учредителите на Временното представителство на обединената бивша ВМРО. Ръководи емигрантското дружество „Гоце Делчев” в Пловдив. В 1924 г. е избран за председател на Илинденската организация, обединяваща бивши революционни дейци от Македония и Одринско. По време на Горноджумайската кървава баня на 12 срещу 13.ІХ.1924 г. по чудо избягва смъртта.

Автор е на спомени за дейността на ВМОРО.

Умира на 20.IV.1939 г. в Пловдив.

Константин ТАНКОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!