„Един път се умира.
За мене няма нищо по-свято
от смъртта за родния край.
Сладко е да почиват костите ни
под родно небе.”
Пере Тошев
Петър Наумов Тошев е роден 1865 г. в Прилеп. В края на 1884 г. е изключен от Солунската гимназия заради ученически бунт. През същата година се записва в гимназията в Пловдив. Организира в Станимака (дн. Асеновград) подразделение на БТЦРК, целящо освобождението на Македония и Одринско. По време на Съединението от 1885 г. е един от четниците, завзели градската поща. По време на Сръбско-българската война е доброволец в отряда „Македонски харамии”, командван от кап. Коста Паница.
От 1885 до 1890 г. Пере Тошев и Андрей Ляпчев организират тайни срещи с населението от пловдивските села, предприемат обиколка из Македония с цел създаването на Македоно-одринска революционна организация. През 1892 г. е учител в Прилеп. Година след създаването на ВМОРО основава първия революционен комитет в града. На следващата година е учител в Скопие, където застава начело на новоучредения комитет. Учителства в Битоля, където с Гьорче Петров извършват организационна дейност и издават в. „На оръжие”. Там се запознава с Даме Груев. През 1896 г. е учител в Солунската гимназия и 2 години по-късно е избран за член на ЦК на ВМОРО.
През 1901 г. след Солунската афера Пере Тошев с други дейци на организацията е осъден от турските власти на 101 години затвор и заточен в Мала Азия. Освободен е по силата на амнистия през 1902 г. На Смилевския конгрес от 1903 г. с Яне Сандански и Гоце Делчев се обявява против всенародно въстание. Но въпреки това бива убеден от своя състудент от Историко-филологическия факултет на Софийския университет Дамян Груев, че бунтът е назрял.
По време на Илинденско-Преображенското въстание Пере Тошев се сражава в четите на Петър Ацев и Никола Пешков. След погрома остава в родния край, където организира борбата с новопоявилия се противник – гръцката и сръбска пропаганда и техните чети.
На окръжния конгрес в Прилепско през 1904 г. с Гьорче Петров ратува за обновление в устава на ВМОРО, смятайки, че децентрализацията и изборността са необходими за реформирането на организацията. На Рилския конгрес от 1905 г. е избран нов централен комитет, в който влизат Пере Тошев, Даме Груев и Тодор Попантов. Христо Силянов пише: „Пере Тошев, макар и краен реформист, се ползваше с уважението и на двата лагера. Кристално чист в помишленията и поривите си, той бе общопризнатата „съвест на организацията”.
На 17.ХІІ.1906 г. на конгреса на „серчани” в София става разцеплението във ВМОРО, последвано от братоубийствена фракционна война, продължила до края на съществуването на организацията през 1934 г.
По време на Хуриета Пере Тошев се обявява против разоръжаването и разформироване на четите на Организацията. Сътрудничи на издаваните в Солун сп. „Културно единство” и в. „Конституционна заря”. В периода 1910 – 1911 г. работи като екзархийски училищен инспектор българските училища в Солун.
В навечерието на Балканската война Пере Тошев е лечение в София. Узнавайки за прибързано сключения съюзен договор между България и Сърбия, както и за разделянето на Македония на спорна и безспорна зони, той протестира на страниците на печата и настоява да бъде изслушан в Народното събрание. В резултат е арестуван и недвусмислено поканен да напусне пределите на Царство България.
На 21.ІV.1912 г. при устроена засада между селата Градско и Дряново е убит, а трупът му, обезобразен и насечен, е заровен в крайпътна канавка. След 5 дни роднините намират тленните му останки. Погребан е в двора на църквата в село Фариш, Тиквешко.
Д-р Александър ТОНЕВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
