Има един българин, чието име е на особена почит в Армения – това, разбира се, е авторът на прочувствената елегия „Арменци“ Пейо Яворов.
Ставайки свидетел в една схлупена кръчмица на гара Скобелево на тъжните песни и неволите, които преживяват изгнаниците клети, „отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик“, поетът излива чувствата си върху белия лист и в началото на миналия век творбата му започва да се приема като израз на съчувствие към всички угнетени народи по белия свят.
И тъй като е посветена на арменския геноцид, в нея намират място и драматични строфи, описващи зловещата им съдба: „кат гонено стадо от някой звяр гладен… оставили в кърви нещастна родина“, в която „тиранин беснеещ, кръвник безпощаден“ стоварва безжалостно върху им своя меч.
По различни поводи арменският печат не пропуска да отделя място по страниците си на живота и дейността на българския поет, на неговите контакти с арменците и времето, в което пише знаменитото си стихотворение.
За първи път „Арменци“ е преведено на езика на хората, на които е посветено, от известният юрист и публицист – българинът от арменски произход Степан Хиндлиян. Преводът е публикуван през 1909 г. в издаваното по това време в Истанбул списание „Ширак“, а през 1918 г. е препечатан в истанбулското списание „Шант“, където се изтъква, че „това скръбно стихотворение е написано през 1896 г., когато арменци бежанци са намерили приют в България“.
Това става по времето на масовите убийства на арменци, предприети в Османската империя при режима на режима на Абдул Хамид ІІ с цел да се потуши арменското национално движение в пределите й. Броят на жертвите на тези репресии достига до 300 000, а около 50 000 бежанци намират убежище в Княжество България.
Именно на тази бежанска вълна става свидетел и Пейо Яворов. Творбата му, вдъхновена от тези събития, има десетки преводи на арменски език.
Понастоящем името на Пейо Яворов носи едно от училищата в Ереван, което е основано през 1963 г. и три години по-късно е назовано на българския поет.
„Арменци“ вдъхновява и българския композитор Павел Стефанов, който превръща елегията в песен, изпълнена за първи път по националното ни радио от хор „Гусла“ през пролетта на 1941 г.
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик –
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Те пият… В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч –
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един – в механата! – открит им е път.
Те пеят.. И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица…
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.
А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ…
Те пият и пеят… Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик –
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият – пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Автор: Диана Славчева
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
