Един от най-светлите образи на социалистическия строй е момичето, което може да разплаче цяла България. Хората, приближени до нея – приятели, роднини и близки, още си спомнят с умиление за красотата и невероятния й талант, за магичното обаяние на великолепния й глас. Тя се казва Парашкева, но в обществото остава известна с артистичния си псевдоним Паша – Паша Христова. В следващите редове ние от „Българска история“ разказваме нейния невероятен живот – как едно младо сърце пленява цяла България за изключително кратко време.
Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 г., в квартал Княжево, София. Тя израства в големия град и още като ученичка за пръв път усеща тръпката и атмосферата на сцената. Слушателите изпадат във възторг, когато тя се качва на подиума и запява. Съвсем малка е, а гласът й сякаш покорява. След като завършва училище, съдбата не я повежда веднага по пътя на музиката. Няколко години работи в института за електрокари. Певческият й талант обаче продължава да търси своята публика и по абсолютна случайност момичето се озовава в радиото. Там животът я среща с големия композитор Иван Стайков. Той взима Паша под крилото си и я прави част от своя учебен курс. Тя го завършва през 1966 г. и едва на 20 г. й се отдава възможност да издаде първата си песен. С помощта на „Студио 5“ Парашкева изпява песента „Щъркелът пристигна пак“.
Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Дарбата на момичето проличава – тя е самороден талант, който с лекота овладява всякакви стилове. В близките години Паша се развива изключително много, а репертоарът й става все по-разнообразен и труден. През 1967 г. тя печели трета награда на фестивала „Златният Орфей“. Тази година е и много плодородна за певицата. Малко по-късно се записва за участие във Фестивала на забавната песен в Сочи и заминава за Русия. Там взема златен медал и музикантите в родината са удивени.
След завръщането си в България започва работа като щатна певица в оркестър „София“. Благодарение на диригента Димитър Симеонов Паша извоюва голям успех и придобива популярност в страните от социалистическия блок – Русия, Чехословакия, Унгария, Сърбия, Германия. Българските композитори с радост правят песни за младата изпълнителка. Сред тях са „Морето се завръща“, „Пет часа“, „Среща в неделя“, „Остани“ и др.
Софийското момиче е наричано от много от изтъкнати музиковеди „универсална певица“. Тя има страхотни интерпретаторски умения
Отличават се изпълненията й в трудната за пресъздаване стилистика на боса-нова, която се среща в песните „Попътен вятър“, „Кажи ми“, „Утрото ще ни срещне пак“ и др. Често момичето експериментира с творби на чужди, предимно италиански изпълнители, за да внесе разнообразие в собствения си репертоар. Известни са кавърите на Серджио Ендриго, Ориета Берти, както и този на Дъсти Спрингфилд – бялата кралица на соула.
В последните две години от живота си заради упоритата си работа и великолепни постижения Паша получава най-голямото си признание. През 1970 г. след конкурса „Златен елен“ тя грабва 3-та награда, а по-късно печели и пролетния радиоконкурс в България. През същата година отново на „Златният Орфей“ изпълнителката пее „Повей, ветре“ и „Една българска роза“, с които взема последователно голямата награда и първото място на конкурса. През следващата 1971 г. песента „Dziwny jest ten świat“ на полски й донася постижение на международния фестивал в Сопот. За своите пет творчески години Паша Христова записва около 60 песни за фонда на радиото, телевизията и „Балкантон“.
Уви, скоро след огромния й успех голяма трагедия сполита България. На 21 декември 1971 г., 25-годишната изпълнителка заедно с оркестър „София“ трябва да пътуват за Алжир, където има дни на българската култура. Съветският самолет, който извършва полета, току-що е излязъл от ремонт. Поправките му обаче не са извършени качествено. На летището в София машината набира скорост и излита. Появата на силен страничен вятър я накланя на една страна. Крилото се удря в пистата, единият двигател се откъсва и самолетът е обгърнат в пламъци. От 73-мата пътници смъртта си срещат 28, сред тях е и Паша.
Обгърнала България в цялата си любов, тя губи живота си едва на 25 г. Множество нейни почитатели присъстват на погребението й, като засвидетелстват уважението и любовта си към загиналата певица. Година след трагедията голямата българска естрадна изпълнителка Лили Иванова изпява песента „Птицата“ с подзаглавие „В памет на Паша Христова“. На 21 декември 1971 г. от света си отива един уникален талант, който безспорно би могъл да даде още много за своята родина.
Източник: bulgarianhistory.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
