Владиката Панарет Рашев е един от най-щедрите дарители на Търново. Освен на църквата Св. Константин и Елена и Петропавловския манастир, той оставя 50 000 лв. и за изграждането на махленска гимназия. Тази махленска гимназия днес е елитната Старопрестолна гимназия по икономика.
Митрополит Панарет Рашев е роден през 1808 г. в старата българска столица. Светското му име е Панайот Пенчев Рашев. Учил е в Търново, Букурещ, Атина и Париж. Бил е възпитаник на принц Александър Гика, управител на Влахия. Благодарение на него Панайот Рашев е завършил образованието си.
Ето как се е развил животът му след това според останалата памет в Златната книга на българските дарители. По онова време, както навсякъде в България, така и в Търново, се чувствала липсата от учители, особено такива от българска народност. Та тогава търновци се сетили, че имат свой съгражданин, просветен, който с достойнство би могъл да запълни празнотата на едно учителско място в Търново. Но понеже Панайот Рашев имал морални задължения към Гика, трябвало първо да бъде поискано неговото позволение. Избрали търновци депутация и отишли при Гика да изпросят своя съгражданин. Благосклонният към българите принц веднага дал съгласието си и през 1840 г. Панайот се завърнал в родния си град и станал учител в елинската гимназия. Учителствал с мир и любов точно една година. На втората влязъл в интимни отношения със семейството на един свой приятел и съученик Теохар Пикула, който бил секретар на великия везир Рашид паша. За да изпревари последиците от предстоящата интрига, Панайот напуснал училището и града.
Още няколко пъти след това, когато бил ръкоположен за дякон, Панарет Рашев е попадал в центъра на скандали и интриги. След Търново той се установил в Цариград. Понеже бил образован и почтен, патриархът го обикнал, вероятно и защото го смятал за грък, и започнал да му помага да се издигне. Патриархът обаче бил свален и българинът изпаднал в немилост. Уволнили го и той отишъл в Бейлоу, където изкарвал прехраната си с уроци по френски. Една година по-късно в патриаршията настанала нова криза и старият владика, дето обичал Панарет Рашев, се възкачил отново на поста си. Възкачил се и Панарет Рашев.
Така през 1854 г. българинът бил ръкоположен за Погониански митрополит. Управлявал имотите на тази епархия със седалище в Букурещ до 1863 г., когато по разпореждане на принц Куза всички манастирски имоти на Влашко били отнети в полза на държавата.
Някъде по това време всички взели да се досещат, че митрополит Панарет Рашев изобщо не е грък, а чист българин, защото и той самият започнал да се намесва в делата на българската колония в Букурещ и да работи срещу фанариотите. Патриаршията си взела обратно всички благоволения, дадени на Панарет Рашев.
По негова инициатива през 1862 г. била създадена „Българска добродетелна дружина” в Букурещ, която помагала на българите в Румъния. Тя уредила български параклис и училище в Букурещ и след Освобождението дружината поддържала от лихвите на капитала си млади българи да се учат в чужбина.
Още приживе Панарет Рашев е дал и 10 000 австрийски жълтици, от лихвите на които да бъде поддържано богословското училище в Петропавловския манастир. Тази сума била внесена в Руската императорска банка с височайшето позволение на руския император Александър II.
Панарет Рашев умира на 21 март 1887 г., а на 26 март тленните му останки били пренесени в търновската църква „Св. Константин и Елена” съгласно неговата воля.
КАКВО Е ЗАВЕЩАЛ МИТРОПОЛИТЪТ
„Всевишният бог, като благоволи да ми подари дълъг живот, чрез който се старах да спестя долуизложения си имот, за да мога да бъда полезен на отечеството си и след смъртта си, аз днес пристъпвам със здрав разум и с чиста съвест да разпределя казания си имот чрез това завещание, което съдържа моята последна воля.”
Така започва завещанието на Панарет Рашев със светско име Панайот. Той разпределя цялото си имущество на своите роднини, като не забравя и слугите си, даже и тези си роднини, които биха се появили до една година след смъртта му и докажат роднинските си връзки с него.
На църквата „Св. Константин” в Търново оставя 5000 лв., „дето да се погребе тялото ми, за споменуване името ми при света литургия”. И не забравя да задели 15 000 лв. за балсамиране на тялото си, за тържественото му пренасяне и погребение в храма. И още: „Короната ми, патерицата ми, както и всичките черковни венци и одежди, които ми принадлежат, моля, да се разподелят между българската капела в Букурещ и църквата „Св. Константин” в Търново”.
Източник: borbabg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
