За легендарния хайдутин Чакър Войвода митовете са повече от историческите сведения.
Роден е в село Продановци в началото на деветнайсети век с името Христо. Турци убиват баща му, отглежда го вуйчо му – поп Никола, който по-късно го праща да си изкарва прехраната в ковачницата на Рилския манастир.
Христо обаче яга обратно в Самоков и започва работа в тюфекчийницата (оръжейната работилница) на Мито Шатарента. Именно тук бъдещият народен закрилник се научава не само да поправя, но и да си служи до съвършенство с оръжие. Заради големите му сиви очи го наричат Чакър (сив, сивоок).
Според легендата Чакър Войвода надвил в хвърлянето на камък няколко турчета, които по-късно отишли да го убият в работилницата, но той успял да избяга. Така започват хайдушките му митарства.
Сред подвизите му се нареждат победата над Мутиш ага, над Хаджи Дамба (1849), когото Чакър войвода пощадил, въпреки че на чалмата му бил извезан надписът „Или главата на Чакъра – или смърт“, над Кара Бекир Пехливан.
Народната памет му приписва и пълното унищожение на цял табор (около 1000 души) редовна турска войска, с което си спечелва прозвището Самоковския барон.
Чакър Войвода доброволно охранява Рилския манастир и през пролетта на 1854 година разбива албанския разбойник Ибрям Лека и дружината му, които нападат обителта.
Хадутите от четата на Чакър Войвода си изкарват прехраната, работейки като зидари, а войводата дори постига споразумение със самоковския каймакамин да не закача хората му, докато се трудят, а само когато са в гората.
Чакър войвода е убит предателски от своя четник Иван, чиято жена Йона взела 500 гроша от турците и успяла да склони мъжа си да извърши убийството. Самият Иван после убива жена си и се самоубива.
Хаджи Демба, като научил, че Чакър Войвода е мъртъв, строшил ятагана си надве и изпратил да го сложат върху гроба му заедно с неговото „евалла“, разказва още легендата.
Източник: balgari.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
