Големият чешки учен славист, един от най-видните представители на културата на XIX в., Павел Йосиф Шафарик е не само голям национален будител на чехи и словаци, но и на цялото славянство, в това число и на нашия народ. Шафарик е дядо на друг бележит учен и още по-заслужил за свестяването на българите – професор Константин Иречек.
Павел Йосиф Шафарик е роден на 13 март 1795 г. (връстник е на големия български възрожденец д-р Петър Берон) в малкото словашко селце Кобелярово (Източна Словакия) в семейството на евангелски пастор.
Първият забележителен труд на Шафарик „История на славянските езици и литература и всички устни изкуства”, отпечатан през 1826 г. подчертава огромното историческо значение на Кирило-Методиевата азбука и делото на двамата братя за славянството.
Книгата си „Славянски древности”, излязла през 1837 г., Шафарик посочва като етническа територия на българите обширна област, в която влизат цяла Македония, Тракия и Мизия, заедно със земите около Българска Морава. Той подчертава, че броят на българите е значително по-голям от този, който до тогава се е смятал. Българите не са били 600 000, а 4 000 000.
Третият негов труд с общославянско значение бил „Славянски народопис”, излязъл през 1842 г., който в Прага се разпродал само за няколко дни и се наложило второ издание през същата година.
През 1847 г. се появил трудът му „Разяснение на някои местни имена у българите” и „Разцъфтяването на древната южнославянска писменост” и „Животопис на св. Кирил и Методий и Симеон”.
През 40-те и 50-те години на XIX в. изпод перото му излезли десетки научни статии по важни въпроси на славянското езикознание и за произхода на глаголицата. Той пръв установил, че тя е по-стара азбука от кирилицата и че неин автор е Константин (Кирил), а автор на кирилицата е Климент Охридски, и че неговият ученик я нарекъл Кирилица в чест на своя учител. Този възглед по-късно развиват цял ред талантливи учени-слависти като Франц Миклошич, Ватрослав Ягич и др.
Интересите на Шафарик към българския народ датират от неговия Новосадски период. Тогава се запознал с българското песенно творчество, събрано от Вук Караджич. Заедно с това влязъл в досег с български търговци още през 1825 г., когато посещавали Нови Сад. В едно свое писмо до Ян Колар, той пише: „Аз напредвам в историята и историографията на славянството в сегашна Турция. Досега съм издирил два диалекта в Македония…В Македония има 2/3 славяни, а 1/3 турци и гърци и македоновласи.” В друга негова бележка четем: „В Манастир (дн. Битоля) – чисти българи: също и турците говорят български…Славяните в цяла Македония сами се наричат българи, никога сърби. Сърбите начеват от Прищина и зад Ниш. Също и Нишаните по-обичат да се наричат българи.”
Шафарик следял живо Българското възраждане и бил изпълнен с уважение и симпатия към българския народ. Той бил убеден, че така нареченият черковно-славянски език бил старобългарски език. В писмо до проф. Погодин той пише: „Умственото състояние на българите ви препоръчвам най-сърдечно. През Одеса и Кишинев ще може негли да се действа върху тях. Мощните и щастливи руси са длъжни с тоя акт от любов и признателност към своите някога силни, сега отслабнали от старост учители.” С това Шафарик напомнял важния исторически факт, че русите са взели от българите Кирило-Методиевата писменост. В библиотеката си Шафарик имал 60 български книги от първата половина на XIX в. Той възнамерявал да напише история на българската литература, голяма помощ за което получил от българския студент по медицина в Прага Иван В. Шопов от Калофер.
Първо споменаване на Шафарик от български книжовник направил през 1840 г. Атанас Ст. Кипиловски. Още през 1827 г. той написал история на българите, но не я издал, защото изчаквал резултатите от историческите изследвания на учените Шафарик, Копитар, Венелин и др. Хрисант Йоанович от Калофер превел и издал студията на Шафарик „Цветообрание на старославянската книжнина в България” през 1849 г. в Белград като приложил прочувственото благодарствено и патриотично заключение: „Трудолюбивият, обществено-полезният, а и нарочно Българолюбивият стародневний изпитател г. Пав. Шафарик из златний Славенски Праг…”.
Автор: Проф. Христо М. ЙОНКОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
