От дома на сестра си, Апостола поема по пътя към безсмъртието!
Яна Иванова Кунчева е родена през 1835 г., според официалните данни, в гр. Карлово. На нея дължим голяма част от онова, което знаем за родителите й, както и за братята й. По собствените й думи обаче годината й на раждане е спорна. Самата Яна разказва, че се е родила една година, след като дядо й Кунчо е убит от турците и че е с пет месеца по-малка от братовчед си Иван Вальока. Кунчо е убит през 1830 г., когато е роден и Иван Вальока.
От дома на сестра си, Васил Левски поема пътя за Белград и за Първата българска легия. Домът й е и последният в Карлово, от който Дяконът тръгва по своя път към Ловеч и оттам към безсмъртието. Подобно на своя брат и неговия събрат Миткалото, Яна разбира от билки и приготвя мехлеми. Дейност, която заедно с майка й и дъщеря й ще продължат и по време на Въстанието, и по време на войната.
Един от хората, потърсили Яна Начова, за да разкаже за своя брат, е Данаил Кацев-Бурски.
Ето какво пише той:
„Отправих се към баба Яна Андреева, дъщеря на Иван Кунчев и сестрата на Апостола Васил Левски. Тя е нещо боледувала, изкривена й е устата и едното око. Зафелтува като говори. Но като е за брата й, тя се съживи и сякаш доби сила да говори по-ясно…“
Интересно е това, което Яна разказва на Данаил Кацев-Бурски за рода, тук ще цитираме следното:
„Дядо Кунча не помня, той търгувал с вълна, овни и добитък, казват, че го убили турците една година, преди да се родя аз, като отивал към Войнягово…
Така сме се пръснали, че отде да му знаем кой накъде живее. В турско не беше като сега свобода. Тогива, дето се рекло, през комшулук да прескочиш, трябва да се озърташ, на четири да ти бидат очите, някой да те не види, да преиначи и наковлади. Васил ли е разправял, от други ли съм слушала, имали сме роднина в Аджар, викали му даскал Гено. А тоя Иван, дето ходеше с Василя наш, арабаджията от Каратопрак, е внук на дядовия Кунчов брат Кръсть. Той живее в Царацово, къде Пловдив“.
Яна е единственото дете на Иван и Гина Кунчеви, което оставя поколение. През 1850 г. се омъжва за Андрей Начов – средно заможен търговец, който вапца платовете си при баща й. От брака им се раждат девет деца: Начо, Тота, Гина, Мария, София, Елена, Христо и Иван, Елена.
През 1902 г. Яна Кунчева получава удар, а през 1913 г. завършва земният й път. Тя дарява къщата и прилежащия й двор на Общината, за да бъде разширен площадът пред паметника на Васил Левски.
Поклон пред делото на тази велика българка!
Източник: vasil-levski.eu
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
