Tалантливия художник и педагог от чешки произход Ото Хорейши, останал в България до края на живота си.
Той дал значителен принос в художествено-естетическата култура в новоосвободената и новосъздадена Трета българска държава.
Ото Хорейши е роден в чешкото село Паланка и на 25 години завършва Академията по изкуствата в Прага. И като свои други съотечественици (например братята Прошек, създали емблематични сгради в София и др.) той откликва на призива на младото българско правителство след Освобождението за оказване помощ за въздигане на българското общество и култура.
Скоро след идването на Иван Мърквичка – през 1882 г. – Ото Хорейши пристига в България и остава тук до края на живота си. Започва да преподава изкуството да се рисува красотата в Българско. Най-напред става учител по рисуване в Търновската гимназия. Заради добрия му педагогически подход и умение да разпалва у учениците си любов към красивото в природата, в българския бит, в героичното българско минало е прехвърлен в Педагогическия институт в Казанлък. След 1900 г. е назначен в Първа мъжка гимназия в София, а наред с това е и учител по перспектива в тогавашното Рисувално училище. И навсякъде е обичан и уважаван от ученици и учители.
В богатото му изобразително творчество всичко е свързано с България – с нейната девствена природа, героична история, оригинален български бит. Хорейши е майстор на натюрмортите, в които преобладава специфичността на тогавашния български бит, като внася в картините си битови предмети като бъклица, везани кърпи, дървени хавани, солници…
Особено изящни са неговите пейзажи. Пленен от славната история на старата столица Търново, Ото Хорейши рисува останките от дворците на Царевец, крепостните стени, порти, стенописи от стари търновски храмове. За високата художествена стойност на творбите на големия художник говори и следният уникален факт. Картината му „Пейзаж – В. Търново, 1890 година” е включена в албума с избрани художествени произведения, поднесен на руския император Николай ІІ по повод неговото коронясване.
Като свидетел на Съединението Ото Хорейши пресъздава това историческо събитие в две значими картини. С чувство на голямо преклонение и почит пред подвига на опълченци и руснаци на връх Шипка от 1877 г. той оставя картините „Паметник на Шипка”, „Руски гробища на Шипка”, „Посрещане на руските освободители в Търново…” А от разказите и спомените на очевидци и участници в Априлското въстание е въплътил светли образи от народните водачи и героизма на обикновените въстаници. Използва скици с молив, както и маслени бои.
Художникът е имал трима синове, двама от които – Ян и Ото, родени през 1898 и 1899 г. в Казанлък. И двамата са участвали като български войници в Първата световна война. Напускат България окончателно през 1948 г. и едва през 1975 г. идват тук отново по покана на Главно управление „Културни връзки с чужбина” , като донасят някои черно-бели скици от баща им, посветени на Априлското въстание и по случай предстоящото честване на 100 години от въстанието през 1976 г.
Ото Хорейши е изключително талантлив художник и педагог, съпричастен към съдбата на България, искрен приятел на българския народ и станал част от неговата съдба. Затова трябва по достойнство са се оцени и признае днес неговият голям принос към новобългарската култура, художествено майсторство, както и на изключителен педагог, на когото сега България е длъжница.
Ото Хорейши умира в Горна Оряховица, където е и погребан.
Маргарита АТАНАСОВА-АРАЧИЙСКА
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.