Иван (Йонко) Минков Ковашки, известен като Иван Ковашки постъпва в армията на 1 декември 1908 г. След подготовката е награден с часовник с лика на Царя и произведен в младши подофицер и е назначен за взводен подофицер на 4-ти взвод в 5-та рота. След септември 1910 г. остава на свръхсрочна служба.
По време на Балканската война взводът под негово командване спасява от поголовна сеч от турската войска едно гръцко градче и трите села около него; жителите на тези гръцки селища са поискали българите спасители да бъдат наградени от гръцкия крал, но нашето командване отказало. През Междусъюзническата война усилен взвод (около 70 души) под командването на фелдфебел Ковашки заема една височина по пътя Вършец – прохода Петрохан и спира голяма румънска кавалерийска част, като пленява офицер и осем кавалеристи и отказва вражеската част да навлезе в Софийското поле и оттам в София (13 юли 1913 г.). Преди това спасява от плен знамето на 34-ти пехотен Троянски полк. Преди примирието командва рота и води тежки боеве с гръцките части, насочили се към Пловдив.
За множеството си заслуги Иван Ковашки е носител на четирите степени на Ордена за храброст от войните за национално обединение. Участва и в цялата фаза на Първата световна война с 34-ти пехотен Троянски полк, като неизменно е знаменосец на полка. След войната става свещеник в родния край.
Днес паметна плоча на Иван Ковашки може да се види в Априлци.
Източник: opoznai.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 Минков Ковашки, известен като Иван Ковашки постъпва в армията на 1 декември 1908 г. След подготовката е награден с часовник с лика на Царя){kind=link}