Интересна е биографията на генерал-майор Константин Кирков.
Роден е на 31 август 1869 г. в Плевен. И произхожда от известната българска фамилия Киркови, която дава на България много учители, лекари, музиканти, инженери, архитекти…
Генералът, капитан Константин Кирков, е първи братовчед на Георги Кирков-Майстора, а офицерът е само две години по-млад, при това рано остава сирак.
Първенец в Торино, Италия
Завършва Военното училище в София през 1889 г. с отличие, като подпоручик служи в 4-и артилерийски полк и за проявено трудолюбие и дарование получава стипендия за следване във Висшата инженерно-артилерийска академия в Торино, Италия. Не успява след завършване на Априловската гимназия да продължи образованието си във Виена, заради липса на средства, но сега един вид е компенсиран.
И тук завършва с отличие и е обявен за първенец на академията между всички чуждестранни слушатели. Завръща се в България и отново е назначен за преподавател във Военното училище по военна педагогика. Това е целият му капитал за написването на „Записките“.
Сравнително скоро капитан Константин Кирков напуска преподавателското поприще, за да командва артилерийски подразделения в Родопите, Берковица, Видин и Стара Загора. Извървява трънливите пътища на Балканските и Първата световна война.
Тук е наложителен един паралел между двамата бележити военни педагози – генерал-майор Константин Кирков и полковник Борис Дрангов. Като че ли независимо един от друг и двамата демонстрират почти еднакви мисли, методи за възпитание и практически действия.
Дрангов е само три години по-млад и негови кумири са руските военачалници Суворов и Драгомиров. Ето как у двамата български военни педагози е обединено най-доброто в Европа. За да се въздигне българското.
Многозначително е казаното от Константин Кирков за българския феномен в боя „На нож!“:
„Щикът издига на върха си победата… Прочее, ударът с щик е най-високото изражение на душевната сила на атакуващия; той е върховно потвърждение на моралното му надмощие…“
Нека повторим оценката на „Руски инвалид“:
„Забележителна книга!“
Което си е цяло събитие за българската военнопедагогическа мисъл. Един български капитан от артилерията, ненавършил още 31-годишна възраст, издава книга, която получава международно признание. Квалифицирана от познавачите като първа книга по военна педагогия не само в България. Книга – напълно подкрепена от тогавашната наука. Посрещната радушно и предизвикала възхищение. За честта на българската армия и родната артилерия!
Военнопедагогически връх
Всъщност животът и творчеството на артилериста и на морския началник Константин Кирков са низ от най-важното в историята на България. Бурни следосвобожденски години, формиране на администрацията и армията, Съединението… В Сръбско-българската война той е един от „капитаните“ – началник на артилерията във Видинската крепост. Включването на България в Първата световна война го заварва като началник на флота. Генералско звание получава на 27.ІІ.1918 г., следващата година преминава в запаса.
Военният педагог и човекът Константин Кирков си отива от белия свят, но неговите „Записки“ и днес са особено актуални. Ето някои кратки извадки:
„Ония началници, които имат тесен умствен кръгозор, твърде много са склонни да злоупотребяват с властта си. Като им липсват умствени и нравствени превъзходства, те се стремят да закрепят своя авторитет изключително с наказания.“
Тъй като по онова време основната двигателна сила в армията е конят, педагогът съветва:
„…Прочее, войникът не трябва да бъде жесток и безсърдечен в обръщенията си към своя кон… Който е безсърдечен към коня си, не може да бъде много добър и към хората. Грубите отношения към коня правят животното плашливо, недоверчиво и малко способно за назначението си…“
А между войниците капитан Кирков препоръчва да се избягват препирните и обидите, да не се създават причини за разправии и долагания…
Колко много им липсват на днешните млади уроците, които щяха да научат в казармата от „Записките“, разглеждани като най-високия връх на военнопедагогическата мисъл в България.
Уви!
Уж умни глави трябва да коват държавните съдбини, пък все не става!
Източник: duma.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
