Не знаем кога е роден основателят на България, третият син на Кубрат – Аспарух от рода Дуло.
Именника на българските ханове се казва, че е живял 61 години, известно е, че е починал пре0 700 г., тоест трябва да е роден около 639-а.
Заради постоянната заплаха от хазарски атаки от изток към 671 г. Аспарух се преселва при устието на Дунав.
Търси съюз с византийците пак поради тази заплаха. Последвалото преминаване на Дунав на неголяма група прабългари – около 10 хиляди души, водени от Аспарух, става със съгласието на Византия, която определя място за поселението в зоната около устието на реката, като възлага на прабългарите охранителни функции.
Възползвайки се от критичното положение на Империята през този период, Аспарух постепенно започва да разширява владенията си в Малка Скития. Така той по-късно достига до най-тясното място между Дунав и Черно море.
Обезпокоен от възможността дунавските славяни да бъдат включени в нов племенен съюз, император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите през 680 г.
Византийските хронисти разказват за неколкократни грабителски походи на прабългарите в пределите на Византия, но ангажираността на империята на юг не й позволява нищо освен отбранителни действия. Разгромът на арабите дава възможност на способния и енергичен император Константин IV да насочи вниманието си на север и да направи опит да отблъсне българската заплаха.
През пролетта на 680 г. преди решаващата битка при Онгъла византийска армия се придвижва по суша и море до делтата на Дунав. Узнавайки числеността на многобройния противник, прабългарската войска се оттегля в укрепление на остров Певки. Започва обсада, но отпътуването на императора към Месемврия за лечение понижава бойния дух на византийците.
Разнася се слух, че Константин бяга. Армията започва отстъпление. Воините на Аспарух атакуват два пъти по-многобройната византийска войска и й нанасят поражение.
След отстъплението на византийците на практика по-голямата част от Мизия остава извън контрола на империята. Като склюва племенен съюз със седемте славянски племена, Аспарух отново се укрепява в Малка Скития. Започва поетапно на напада близките византийски области на юг от Стара планина.
Византия е принудена да поиска мир и през пролетта на 681 г. в Константинопол е сключен договор. С него Византия отстъпва на България областта Мизия до р. Искър, но без град Одесос и крайбрежието му. Това всъщност е формално, тъй като византийска власт над тези земи фактически липсва. България се съгласява да преустанови набезите отвъд Стара планина.
Уредени са и търговските отношения между двете страни. След като сключва мир с Константин IV Погонат, Аспарух не тревожи Византия до 686 г., когато Погонат умира.
Източниците свидетелстват за едно по-значително навлизане на българите на юг през 688 г., когато те нападат византийските войски при устието на р. Марица. След сражението категоричен победител няма, но Византия успява да пресели значителни славянски маси в Мала Азия, каквато е една от целите й.
На северозапад Аспарух успява да реши проблема с аварите, на североизток, където си оспорва земи с хазарите, отстоява границата по р. Днепър.
Някои изследователи считат, че именно край голямата река е лобното място на основателя на българската държава хан Аспарух.
Източник: balgari.bg
Вижте още от Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
