Петър Витанов – Комитата е бил легендарна личност. Познавал е Левски и Ботев. Бил е инструктор по бойна подготовка в руската армия по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Обучавал е новоприетите български опълченци. Подготвените от дядо Петър воини като резерв, удържат връх Шипка.
Историята на Петър Михайлов (Михов) Витанов (Комитата) започва в търновското село Големаните, където е роден на 15 март 1851 г. Произхожда от семейството на хайдутина дядо Витан. Израства като пастир на овце и кози в Балкана.
Между 1865-1870 г. той заминава за Браила, Румъния. По това време градът е огнище на българското революционно движение. Няколко месеца в Браила пребивава и Иван Вазов, който по-късно написва “Немили-недраги”. Поетът революционер Христо Ботев живее в града през 1867-1868 г., 1871-1872 г. и там издава знаменития си вестник “Дума на българските емигранти”. По същото време в Браила пристига и Васил Левски, а местната българска колония разгръща разностранна дейност. Там Петър Витанов работи като градинар и се свързва с българските емигранти – революционери. Не ще да е била лека съдбата му в чужбина, изпълнена с много труд и лишения.
Не е известна съдбата на Комитата по време на Априлското въстание през 1876 г., но последвалите събития със сигурност го подтикват да се включи активно в борбата за освобождението на Родината. В края на април 1877 г. Българското опълчение е прехвърлено в Плоещ, а там към него се присъединяват много доброволци. На 10 юни то се дислоцира в гр. Руше-де-веде (днес Рошиори-де-Веде). Три дни по-късно в Трета знаменосна дружина, чийто командир е подполковник Павел Калитин, се записва Петър Витанов. Дружината е част от Втора опълченска бригада, а мъжът от Големаните е назначен в Четвърта рота с командир българинът поручик Димитър Филов, бъдещ деец на Съединението и герой от Сръбско-българската война през 1885 г. В ротата той преминава интензивна системна военна подготовка под непосредственото командване на руски офицери, която се води по 12 часа на ден. Целта на опълченците е да докажат годността си за военни действия наравно с руските воини и да оправдаят оказаното доверие на руското командване. На 18 юни Българското опълчение е включено в състава на Предния отряд, а негов командир е генерал-лейтенант Йосиф Гурко.
На 19 юни 1877 г. в лагер край Зимнич заедно с цялата рота и командира поручик Филов, общо 115 човека, Петър Витанов е определен за кадър на формиращите се дружини от Втора серия на Опълчението. На тях е възложено приемането, обмундирването, снаряжението и обучението на новопостъпващите в редовете на Опълчението български доброволци. Новобранците се обучават в продължение на 3 седмици, докато не бъдат признати за годни за строя. Всяка рота трябва да стане ядро за формиране на нова дружина, като всеки полувзвод от 8 българи се обособява в рота.
На 21 юни 1877 г., като част от Българското опълчение и Трета дружина, Комитата преминава река Дунав. Заедно с руските войски той преминава през Свищов, Търново и Габрово. На 3 август 1877 г. Петър Витанов е зачислен към Първа рота с командир щабскапитан Мерчански, която се формира в Търново.
По време на епичните боеве през август 1877 г. на Шипка, дядо Петър Комитата строи отбранителната позиция. При евентуален пробив на турците на Шипка, той заедно със своите другари, е трябвало да възстановят отбраната и с контраатаки да унищожат турските войски. Вижте само какво доверие са му гласували руснаците.
На 28 декември дядо Петър охранява тила на генерал Скобелев в боя за Шейново. През декември 1877 и януари 1878 г., под командването на генерал-лейтенант Фьодор Радецки, Българското опълчение, където служи и Комитата, на два пъти преминава Стара планина. Това е било безпримерно геройство. Турците не са си представяли, че опълченци и руси ще се решат да пресекат Балкана при зимни условия. Тук е налице оперативната изненада на нашите опълченци заедно с руснаците за спечелването на войната.
Петър Витанов – Комитата се е познавал и е воювал рамо до рамо с Хаджи Димитър и Жельо войвода срещу турците край Сливен. През март 1878 г., като част от състава на Трета дружина, участва в обезоръжаването на размирните съседни турски села.
За попълване на опълченските дружини (до 1000 души всяка) в периода 24 март – 23 май 1878 г. е свикан първият войнишки набор в свободните български територии. За облекчаване на процеса, Българското опълчение е разквартирувано в шест града, като първите три дружини остават в София. Там Петър Витанов се включва в обучението на новобранците. В средата на юни той е в Пловдив, където се събират осем дружини и се провеждат интензивни занятия. Уволнява се на 24 юни 1878 г.
Непосредствено след войната Комитата заминава за Румъния, но наскоро след това се завръща. Заселва се в с. Горски Горен Тръмбеш, където създава семейство. Препитава се като земеделец и градинар. Не търси облаги за жертвите, които е направил за Отечеството. Едва след 1900 г. му е отпусната скромна пенсия. Неговите съселяни си спомнят как с разплакани от вълнение очи, той често разказвал за героичните дни на 1877 г. Така получава и прозвището “Комитата”.
От април 1915 г. до средата на 1918 г. е на работа като градинар в Кубанска област, Русия. На 7 февруари 1923 г. Петър Витанов е обявен за почетен гражданин на Габрово. Опълченецът достига дълбока старост и умира на 29 юли 1946 г. в Горски Горен Тръмбеш на 95-годишна възраст. В негова чест след смъртта му съселяните му построяват мемориална чешма в двора на къщата му.
Източник: dnesbg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
