Честита Нова 2019-та година!
Новата година започва на 1 януари според Григорианския календар, който е въведен от 1582 г. от папа Григорий ХIII.
Григорианският календар е модификация на Юлианския календар, а за да се различава от него е наричан и „нов стил“. Повечето европейски държави, бившите европейски колонии и голяма част от останалия свят приемат Григорианския календар през 17-и век.
И Юлианският, и Григорианският календар се основават на древен слънчев календар. В различни епохи различните народи са използвали също лунен и лунно-слънчев календар и днес освен на 1 януари Нова година се посреща и на други дати.
Лунният календар е широко разпространен в мюсюлманските страни – Алжир, Ирак, Кувейт, Ливан, Либия, Мароко, Мавритания, Нигерия, Саудитска Арабия, Сирия, Сомалия, Судан, Тунис и т.н.
В Иран посрещат Нова година на 21 март. Няколко седмици преди това хората посяват зърна пшеница или ечемик в малко блюдо. До Нова година те трябва да покълнат, което символизира началото на пролетта и нова година в живота.
Слънчевият календар е създаден от египтяните през 4-тото хилядолетие пр. Хр. Сега се използва в Индия. Но индусите в зависимост от мястото, където живеят, празнуват по различен начин Нова година.
Григорианският календар бил въведен в Индия от англичаните. Той е официален за страната и сега, но малцина, с изключение на християните, го спазват.
Лунно-слънчев календар в древността са използвали във Вавилон, Китай, Юдея, Гърция, Рим. Днес той е официален в Израел, където началото на годината започва в един от дните между 5 септември и 5 октомври.
В редица азиатски страни – Виетнам, Китай, Корея, Монголия, Япония и др.- използват 60-годишен цикличен календар, в който началото на годината се пада в един от дните между 20 януари и 20 февруари.
Тайландската Нова година се празнува от 13 до 15 април, а Угади -филипинската – през март или април.
Източник: xn--b1afbmbjxsc7a.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
