На 16 март 1865 г. в Париж завършва земния си път д-р Никола Пиколо, виден учен-филолог, писател и преводач с европейски измерения.
Той е една от големите фигури, които българите излъчват в полето на балканското и европейското просвещение и културно взаимодействие през ХІХ в.
Доказателство, че той живее до последните си дни и с мисъл за отечеството си е обстоятелството, че завещава за училищата в родното си Търново 12 хиляди франка и наличните си издадени книги, както и 1500 франка за търновската църква „Св. Спас.” Затова по повод на кончината му в дописка от Търново се казва:
„Тия щедри приношения на учебните ни заведения свидетелстват най-ясно за благородните чувства, които достопочтеният и учен този мъж е питаел към отечеството си и похвалното му промишление за просвещението на своите съотечественици, ако и да бе преминал току-речи сичкия си живот далеч от тях… търновските граждани, както и познайниците и приятелите на високоучения и добродетелен мъж справедливо оплакват един личен мъдрец, който бе заслужил уважението и се ползуваше с дружбата на най-знаменитите човеци по чуждите страни.”
Никола Савов Хаджиилиев, останал по-късно в историята с името Пиколо (дадено вероятно поради дребния му ръст) е роден в Търново. Учи в известната княжеска академия в Букурещ, едно от най-престижните гръцки училища на Балканите. Заради проявените Никола бил оставен в лицея за преподавател по френски език. Тук прави и първите си преводи от френски на гръцки език, между които и книгата на прочутия представител на Просвещението през ХVІІІ век Жан Жак Русо – „Емил или за възпитанието.”
През 1817 г. заедно с любимия си учител К. Вардалахос заминал като преподавател в гръцкия лицей на остров Хиос, но не след дълго двамата се отправили към Одеса. Там Пиколо написал няколко пиеси с антични сюжети. Стремежът му към сериозни научни и литературни занимания го отвежда в 1820 г. в Париж. Включва се активно и в дейността на организацията „Филики етерия”, водеща борба за националното освобождение на Гърция. С цел да се търси международна подкрепа на гръцкото освободително въстание, което започва през 1821 г. Пиколо посещава Лондон.
През 1823 г. е назначен за професор по философия и красноречие в Йонийската академия на остров Корфу. През тези години той продължава преводаческата си работа и междувременно учи в Париж, Болоня и Пиза и взема докторати по филология и медицина.
В началото на 30-те години на ХІХ в. д-р Н. Пиколо се завръща в Букурещ, където няколко години е близък сътрудник на управителя на Влашко по онова време (1830-1834 г.) ген. П. Д. Киселев . Той го натоварва с важни мисии, свързани с развитието и преустройството на санитарното и училищно дело в страната, с които Пиколо се справя много компетентно и успешно. През този период е във връзка и с български емигранти (В.Ненович, Мих.Кифалов, Ан.Кипиловски и др.), с които разискват как да се помогне на сънародниците им и на поробеното отечество – той е в кръга на дейците, проектиращи създаването на автономно българско княжество в Добруджа.
Към 1840 г. Н. Пиколо отново се установява в Париж. Той продължава своята научна и писателска дейност, утвърждавайки се като един от най-добрите специалисти на своето време по класическа филология, по древногръцката литература и цивилизация. В парижките гробища Пер Лашез почиват и тленните му останки, изпратени, както свидетелства един съвременник, от „множество французки книжовни знаменитости, професори и доктори.”
Макар да прекарва живота си далеч от родината – в чужди страни и сред чуждонационална среда, и да пише на други езици, Никола Пиколо не губи своето народностно самосъзнание и работи според силите си за българската национална кауза. Пиколо подпомага и млади българи, дошли на учение във Франция като известния по-късно публицист и общественик Марко Балабанов.
Проф. Николай ЖЕЧЕВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
