На 9 януари 1901 г. е назначен безпартиен служебен кабинет начело с ген. Рачо Петров!
Той е военен и държавен деец, генерал от пехотата. Получава офицерско звание още през лятото на 1878 г., след което завършва и Военна академия в Русия (1883 г.). В Сръбско-българската война 1885 г. е началник-щаб на българската войска. Участва в потушаването на военните бунтове 1887 г. на офицерите русофили в Силистра и Русе. От юни до август същата година е военен министър в кабинета на д-р Константин Стоилов.
През април 1894 г. отново заема същия пост, който запазва и в кабинета на народняците, дошли на власт след падането на първия Стамболовистки режим през май 1894 г. Недоволен от външнополитическия курс на правителството, през ноември 1896 г. си подава оставката. Назначен е за министър-председател през май 1903 г., когато оглавява и Министерството на външните работи и изповеданията. На тези постове остава до октомври 1906 г. По време на Междусъюзническата война 1913 г. е командващ 3-та армия. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. е назначен за военен губернатор на Македония.
Рачо Петров е съден като един от виновниците за двете национални катастрофи (1913 г. и 1918 г.) и хвърлен в затвора. След излизането си от затвора се оттегля от политическия живот.
Източник: glas.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
