Васил Пеевски е български геодезист, професор, ректор на Държавната политехника в София.
Васил Цанков Пеевски е роден на 7 септември 1905 г. в град Ловеч. Завършва основното си образование в родния си град. Продължава обучението си в Мъжката гимназия (Плевен) и я завършва с отличие. От 1924 г. учи в полувисшата геодезическа школа към Държавния географски институт (Военна географска служба) при Министерството на войната и завършва с отличен успех през 1925 г. Същата година, като първенец на випуска в тази школа, е изпратен с държавна стипендия да следва в Австрия. Завършва Висшето техническо училище, Виена през 1929 по специалност инженерна геодезия. Специализира в австрийската федерална геодезична служба (1929) и в Цюрих (1942-1943).
Професионалния си стаж започва като инженер в Държавния географски институт, София (1929). Началник на отделението по кадастъра в Община София (1940).
Професор е от 1942 г.
През (1942-1974 г. ) е Ръководител на Катедра „Геодезия“и в ИСИ и ВИСИ
Декан на Строителния факултет на ИСИ (1953-1954 и 1960-1962).
Ректор на Държавната политехника (1945-1946). Заместник-ректор на Държавната политехника (1952-1953).
Основни области на научна и преподавателска дейност на Васил Пеевски са: геодезия, фотограметрия, опорни геодезически мрежи.
Васил Пеевски е автор на публикации и на първите учебници по инженерна геодезия в България. Основоположник на българската инженерна геодезична школа. Като ректор съдейства за изграждането на новосъздадения Машинен факултет, за подбора и назначаването на първите извънредни професори и доценти.
Васил Пеевски е председател на Централния съвет на Научно-техническите съюзи (НТС) и почетен член на НТС. Председател на Съюза на геодезистите и земеустроители в България (СГЗБ) и главен редактор на съюзното списание „Геодезия, картография, земеустройство”, Председател на Международната федерация на геодезистите (FIG) в периода 1982-1985 г.
Васил Пеевски умира на 9 юли 1992 г. в София
Поклон пред паметта му!
Източник: bg.wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
