На 9 февруари 1951 г. се създава Централен архивен фонд на българската народна войска, който днес носи името Държавен военноисторически архив (ДВИА).
Държавният военноисторически архив е дирекция в Държавна агенция „Архиви”. Осъществява издирване, комплектуване, регистриране, обработване, отчитане, съхраняване, опазване и предоставяне за използване и публикуване на документи на Министерството на отбраната, Българската армия и на структурите на подчинение на министъра на отбраната, както и документалното наследство на значими личности, свързани с тях.
Архивът е създаден през 1951 г. със заповеди на министъра на отбраната № 50 от 9.02.1951 г. и № 140 от 20.03.1951 г. и директива № 4544 от 21.05.1951 г. на началника на Генералния щаб с наименованието „Централен архивен фонд на българската народна войска”. Утвърден е като ведомствен архив с ПМС № П-807 от 6.10.1952 г., подчинен на Министерството на отбраната и на Генералния щаб. През 1955 г. архивът е преименуван в Централен военен архив (ЦВА). С разпореждане № 10 от 30.04.1969 г. на първия заместник-министър и началник на ГЩ е закрит Военноисторическият архив (ВИА), съхраняващ документите на създадената през 1914 г. Военноисторическа комисия, а документалният му масив се влива в ЦВА. С обединяването на документалните комплекси на ВИА и ЦВА е извършена пълна централизация на архивния фонд на Българската армия.
С ПМС № 237 от 21.12.1999 г. Централният военен архив е изключен от структурата на Министерство на отбраната и преминава към Главно управление на архивите при Министерски съвет, а през 2007 г. е преименуван на Държавен военноисторически архив (ДВИА) при Държавна агенция „Архиви“.
При създаването през 1951 г. архивът е дислоциран във Велико Търново, в пригодени за целта помещения на бившата Пехотната школа „Бачо Киро”. През 1954 г. е построена специализирана архивна сграда, към която през периода 1971–1974 г. се изгражда нов 10-етажен корпус, в който архивът се помещава и днес.
Държавният военноисторически архив разполага с читалня, дигитален център, лаборатории за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. В научно-справочната библиотека са регистрирани и се предоставят за използване над 27 000 тома специализирана литература по история, архивистика и други области на науката, речници, енциклопедии, справочници, документални сборници, спомени на значими личности, свързани с историята на българската армия, периодични издания, каталози и др.
През годините ръководители на архива са били: капитан Манол Методиев Станчев (1951–1953), подполковник Иван Григоров Коцев (1953–1958), полковник Тодор Петров Тодоров (1958–1983), полковник Николай Станев Веков (1983–1990), полковник Пейчо Николов Тодоров (1990–1999), Иван Христов Коев (1999–2005), Георги Луков Иванов (2006–2008).
С Указ № 1550 на Президиума на Народното събрание от 13.10.1976 г. Централният военен архив – Велико Търново е награден с Народен орден „Червено знаме на труда” за постигнатите успехи в развитието на архивното дело в българската армия.
Източник: archives.government.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
.){kind=link}