Иван Давидков е български поет, белетрист и есеист.
Иван Иванов Давидков е роден в монтанското с. Живовци на 9 март 1926 г. Учи в гр. Берковица и гр. Фердинанд (днес гр. Монтана), завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1951 година. Член на Съюза на българските писатели от 1949 г. Работи във вестник „Септемврийче“, кинематографията, детско-юношеската редакция на радио „София“. В последните 18 години от живота си е главен редактор в издателство „Български писател“ (1968-1986). Автор е на стихосбирки за деца и юноши, на сборници с лирика, на романи, на сборници с есеистика.
По-известни негови книги са:
“Знаме с петолъчка” (стихове за деца, 1949), “Трамвай” (1950), “Украинецът с бялата хармоника” (1951), “Дружно напред” (стихове за пионери, 1953), “У дома” (стихове за юноши, 1956), “Огърлица” (стихове за юноши, 1957), “Съзвездието на светулките” (стихове за юноши, 1961), “Утринни влакове” (стихотворения за юноши, 1964), “Под лозницата” (стихове за деца, 1967, 1983), “Ден с чучулигови криле” (стихове за юноши, 1967), „Мостове от облаци“ (избрани стихотворения за юноши, 1969), “Пътеките на зорницата” (1972), “Момче с фенерче” (1981); на поетичните книги: “Рамо до рамо“ (1953), “Светлина от скрежа” (1957), “Днепър под моя прозорец тече” (1960), “Радостта стои на всеки праг” (1962), “Крила и корени” (1964), “Песни и балади” (1965), “Хълмове под вечерницата” (1966), “Стихотворения” (1968), “Тракийски могили” (1968), “Озарение” (1970), “Каменоломна” (1972), “Наздравица за звездопада” (1972), “Бял кон до прозореца. Танц на кипариси” (1975),
През 1958-59 г. е в Украйна и Беларус по линия на културна спогодба, изучава украински и беларуски език и се запознава с видни представители на украинската и беларуската литература.
Превежда произведения предимно на украински и беларуски творци: Вл. Сосюра, Яр. Смеляков, М. Дудин, Самуил Маршак, Пл. Воронко и др.
Носител на националната награда „Петко Р. Славейков“ (1988).
Иван Давидков е и талантлив живописец. Негови платна са излагани на изложби във Варна, Монтана и София приживе и след кончината му.
Умира в София на 6 август 1990 г.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
