Тодор Йончев е български учител и общественик, роден на 9 декември 1859 г. в гр. Лом. Роден в семейството на богатия местен търговец чорбаджи Йончо Тончев на 9 декември 1859 г. в град Лом.
Първоначалното си образование получава в Ломското взаимно училище. Получава стипендия от Австрийския ориенталски музей и заминава да учи във Виена (от 1874 до 1881 г.). Там той, заедно с още 20 млади българи, е обучаван за учител под ръководството на Феликс Каниц. Докато е в австрийската столица, Тодор Йончев посещава и консерватория, където изучава пиано и цигулка. Следва и една година химия.
Когато се завръща в България, през 1882 г., е разпределен от министъра на народното просвещение за учител в Шуменското държавно педагогическо училище. В Шумен въвежда наученото и видяното в европейската столица Виена и среща бъдещата си съпруга.
Верен на вътрешния си порив за усъвършенстване и желание за научаване на нови неща, през 1885 г. той заминава да продължи обучението си в Швейцария. Избира агрикултурна химия и завършва Политехниката /земеделски и химически отдели/. Придобива титлата професор.
През 1888 г. в България се завръща от любов. Любов към родината и любов към избраницата на сърцето му – Калина, с която създават семейство. Назначават го за учител в Държавното земеделско практическо училище в с. Садово, където преподава агрикултурна химия и скотовъдство.
Житейският му път го отвежда в Пирдопска околия. През 1890 г. става инспектор на Пирдопското учебно окръжие и започва да разгръща голяма дейност. Тук среща писателя и публицист, Тодор Влайков. Заедно стават инициатори за създаването на първата кооперация не само в България, но и на Балканите. Сдружението носи името Мирковско заемодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“, което има за цел да обедини жителите на село Мирково в борбата с лихварството. Основоположниците на кооперативното движение в България създават и напълно европейски устав на сдружението.
Тодор Йончев има един син и две дъщери. Жизненият му път приключва на 30 ноември 1940 г. след като оставя дълбоки следи в българската история.
Източник: cks.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
