Георги Тишев е български политик и общественик, секретар на Българската екзархия (1872–1877), вътрешен министър в правителството на Драган Цанков (1880) и дългогодишен окръжен управител във Варна (1883–1892).
Георги Йорданов Тишев е роден на 21 декември 1847 г. в Свищов, тогава Османска империя. Завършва Духовната семинария в Киев през 1872 г. и става секретар на новосъздадената Българска екзархия в Цариград. Остава на този пост до 1877 г., когато е изпратен на заточение в Анкара, Мала Азия, заедно с отстранения екзарх Антим I.
Амнистиран е на следващата година и заема различни длъжности при Временното руско управление в Княжество България: старши чиновник при руския губернатор, управител на Ловеч, началник на Административното полицейско управление в отдела за вътрешни работи и губернатор на Търново.
Привърженик на Либералната партия, Тишев става подпредседател на I Обикновено Народно събрание и секретар на I Велико Народно събрание (1879). От 1880 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Драган Цанков и народен представител във II Обикновено Народно събрание. По време на Режима на пълномощията, Тишев го подкрепя и става член на Държавния съвет (1881–1883). Преди това е дописан член на Българското книжовно дружество (БКД, днес Българска академия на науките). През 1883 г. е назначен за управител на Варненското окръжие и остава на този пост до 1892 г..
Бил е за кратко и окръжен управител в Русе (1892), Пловдив (1893) и София (1894). През 1902 г. става действителен член на БКД. Между 1908–1911 г. е народен представител в XIV Обикновено Народно събрание.
Оттегля се от политическия живот след 1911 г. и до смъртта си, на 9 април 1926 г., живее в София
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.