На 8 януари 1996 г. в България стартира масовата приватизация!
Българската приватизация е процес на освобождаване на държавата от собственост чрез прехвърлянето ѝ в частни ръце при прилагането на съответни приватизационни схеми.
Приватизацията протича като:
1) Масова (или бонова) приватизация по модел заимстван от Чехия: „През 1996 – 1997 година Центърът за масова приватизация към Министерския съвет извърши приватизация на държавни предприятия чрез инвестиционни бонове. За продажба бяха предложени пакети акции от 1050 предприятия, в резултат на което са раздържавени активи в размер на 14.58 % от общите активи на държавните предприятия или 22.08 % от подлежащите на приватизация активи.“ Собственици стават всички пълнолетни български граждани пожелали да участват в процеса. Те получават бонови книжки с номинал от 25 000 лева, или тогавашни USD 350. В 2017 простата средна стойност на придобитите от всяка бонова книжка активи в 28 приватизационни (сега инвестиционни фонда) е 190,87 лева или сегашни USD 113,61. Вследствие на това повсеместно обезценяване участниците в масовата приватизация са загубили интерес към придобитите от тях активи
2) Касова приватизация (срещу реални пари). В нея участват при равни условия всички физически и юридически лица. Първоначално право на преференциално участие е дадено на работниците и служителите в приватизиращото се предприятие, които са работили в него не по-малко от 2 години преди датата на обявяване на решението за приватизация и други приравнени към тях пенсионирани работници и служители. През 1994 и 1995 преференции получават и лицата, които без трудов договор са управители, контрольори, членове на съветите на директорите и на управителните съвети на приватизиращото се предприятие в продължение на повече от една година преди датата на обявяване на решението за приватизация. Така част от тях, които дотогава са участвали в стихийното комунистическо раздържавяване, се включват в работническо-мениджърска приватизация (РМД).
Всички държавни производствени активи са оценени към 31 декември 1995 г. от Световната банка (СБ) за 580 млрд. лева, или USD 8 203.7 млн. Впоследствие с деноминацията на лева тази оценка става 580 млн. деноминирани лева.
В 2004 Националният статистически институт (НСИ) публикува отчет за приватизацията: „Общо за периода 1 януари 1993 – 31 декември 2004 г., от органите по чл. 3 от ЗППДОП, са раздържавени дълготрайни активи в размер на 333.2 млн. лв., което представлява 57.5% от 580-те млн. лв. активи на държавните предприятия и 87% от стойността на подлежащите на приватизация държавни активи (изчислени по метода на Световната банка по балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември 1995 година).“ НСИ сочи че, за тези активи от 333.2 млн. лева (които според оценката на СБ в края на 1995 са възлизали на USD 4 713 млн.) са договорени плащания, поети и изплатени задължения за 8 727.8 млн. лева, или USD 5 780 млн. според курса на лева към щатския долара, използван от НСИ.
Към 31 декември 2016 Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) публикува отчет, според който: „Общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлиза на 66,31% спрямо размера на всички държавни активи (изчислени на 580 млн. лева по балансова стойност към 31 декември 1995 г.).“ … „Продадени са дялове и акции от 5278 държавни предприятия – 2939 цели предприятия и 2339 обособени части. Извършени са 4253 продажби на миноритарни пакети и 20 продажби на имоти – частна държавна собственост. Общият финансов ефект от сключените сделки възлиза на USD 12 552 млн., включително USD 6 502 млн. договорени плащания по сделките, USD 1 192 млн. поети или изплатени задължения от купувачите, USD 4 857 млн. поети ангажименти за инвестиции.“ АПСК отчита, че са приватизирани активи за 384.6 млн. лева, които според оценката на СБ от 1995 са били USD 5 440 млн. срещу което са получени плащания и са поетите или изплатени задължения за USD 7 694 млн.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.