Иван Дипчев е български офицер (генерал-майор), комендант на София през 1927 г.
Иван Василев Дипчев е роден на 8 януари 1885 г. в Пловдив в семейството на Васил Дипчев и Райна Дипчева (Райна Княгиня). През 1906 г. завършва с 25-и випуск Военното училище в София, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 25-ти пехотен полк. Участва в трите войни за национално обединение. Особена храброст проявява при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. Награден е с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги.
През 1923 г. участва в потушаването на Септемврийското въстание. През 1927 г. заема поста комендант на столицата. На 26 август 1934 г. е произведен в чин генерал-майор, става началник на канцелария на Военното министерство, а през 1936 г. е уволнен от армията.
Награден е с:
- Орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас и IV степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ IV степен
- Германски орден „Железен кръст“ 2-ри клас
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година генерал-майор Иван Дипчев е арестуван и прекарва години по лагери и затвори. В 1954 година е осъден на смърт, като присъдата е заменена с доживотен затвор.
Генерал-майор Иван Дипчев умира на 30 март 1954 г. в затвора в Ловеч.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.