Стефан Бобчев е български юрист, публицист, и политик от Народната партия.
Един от инициаторите е за създаване на Висше училище (Софийския университет) в София, след Освобождението, както и инициатор за създаването на днешния Университет за национално и световно стопанство.
Стефан Савов Бобчев е роден на 2 февруари (20 януари стар стил) 1853 г. в град Елена. Брат е на Илия Бобчев и Никола Бобчев. От 1868 г. учи във Военномедицинското училище в Цариград.
В столицата става председател на Българското благодетелно братство „Просвещение“, което по настояване на Бобчев купува къща в Топкапия и я преустроява в параклис. През 1872 година става председател и на Македонската дружина, която през 1873 година заедно с Иван Куцаров го изпраща на мисия за инспекция на българското учебно дело в Македония.
През май 1876 г., след Априлското въстание, емигрира в Одеса, а оттам в Букурещ. Там той е редактор на вестник „Стара планина”, издаван два пъти седмично в Букурещ (19 август 1876 г. — 2 август 1877 г.). Пише под псевдонима С. Бежан. По време на Руско-турската война (1877-1878) е военен кореспондент на в-к „Руский мир“.
Назначен е за чиновник за особени поръчения в администрацията на Временното руско управление. Впечатленията си от войната публикува в изданията: Руско-турска война 1877–1878 г. Очерци и разкази, Вт., 1879; Руско-турската война според неиздадени документи, С., 1881; Хроника на Руско-турската война, Сл., 1881.
В края на войната Бобчев заминава за Москва, където през 1880 г. завършва право. След връщането си в България се установява в Пловдив, където става съдия и достига до поста председател на Върховния административен съд на Източна Румелия. След това е депутат (1883-1884) и директор на правосъдието (1884-1885) на Източна Румелия. От 1881 г. е дописен, а от 1884 година — редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). След Съединението работи като адвокат, а след проруските опити за преврат прекарва известно време в Одеса (1886-1889)
След 1894 г. Стефан Бобчев се включва активно в работата на възстановената Народна партия и многократно е избиран за народен представител, а през 1899 година се установява за постоянно в София.
Тук той става основател и председател (1901-1921) на Дружеството на българските публицисти и писатели, а през 1903-1940 г. е председател на Славянското дружество. През 1902-1935 г. преподава история на правото и църковно право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Бобчев е дописен член (1909) на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб и на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага (1910).
През 1911-1912 г. Стефан Бобчев е министър на народното просвещение в кабинета на Иван Евстратиев Гешов. През 1912-1913 г. пълномощен министър на България в Русия. През 1920 г. Стефан Бобчев основава Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС) и остава негов директор до 1937 г.
Стефан Бобчев умира на 8 септември 1940 г. в София.
Поклон пред паметта му!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
){kind=link}