Петко Атанасов е български театрален и киноартист. Роден е на 20 януари 1889 г. в Пловдив.
Театралната му дейност започва през 1906 г. в пътуващия „Съвременен театър“ на драматичния актьор, драматург и режисьор Матей Икономов. Учи актьорско майсторство в школата на Московския художествен театър в Русия (1908 -1910), а по-късно специализира в Париж.
През 1911 г. постъпва в Народния театър и за 50-годишната си сценична дейност се превъплъщава в над 200 образа, от които остават незабравими комичните му персонажи – Репетилов в „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, Бобчински в „Ревизор“ и Подкольосин в „Женитба“ от Николай Гогол, Живота Цвийович в „Д–р“ от Бранислав Нушич, Масларски в „Милионерът“ от Йордан Йовков, Питър Тизъл в „Училище за сплетни“ от Ричард Шеридан и др. През 1921 г. Петко Атанасов режисира с Кръстьо Сарафов драмата „Магда“ от българската писателка, преводачка и общественичка Евгения Марс.
Сред по-известните филмови роли на артиста са дядо Либен в „Българи от старо време“ (1945 г.) по сценарий и режисура на Димитър Минков, Алафрангата в „Под игото“ (1952 г.) на режисьора Дако Даковски, Трифон в „Те победиха“ (1940 г.) под режисурата на Борис Борозанов и Йосип Новак, Индустриалецът в „Отново в живота“ (1947 г.) на режисьора Георги Богоявленски, Пенчо във филма „Бойка“ (1947 г.) на Димитър Минков.
Петко Атанасов е дългогодишен секретар на Съюза на артистите в България и редактор на печатния му орган – списание „Български артист“, в което излага своето виждане за театъра и неговия репертоар:
„Театърът – това са актьорите, но театър се прави за публиката. Тежко и горко на този театър, който тръгне по капризите на актьорите. Репертоарът на един театър трябва да отговаря на въпросите, които в даденото време вълнуват публиката. Репертоарът трябва да бъде актуален и съвременен.“
Петко Атанасов умира на 7 март 1956 г. в България.
Поклон пред паметта му!
Източник: archives.bnr.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
