Райчо Николов (капитан Райчо, дядо Райчо, Райчо Николаев), е опълченец-поборник, български военен деец и офицер, майор.
Райчо Николов е роден в село Райковци в семейството на Николай Трифонов и Ивана Райкова. Учи занаят в Русе при Васил Кожухарин. По време на Кримската война, 1854 г. под влияние на своя попечител, въпреки че е само на 13 г. преплува река Дунав (от град Русе). Занася ценни сведения на руското командване относно движението на османските войници. Награден е с Медал „За усърдие“ (1854). Завършва руско военно училище. Служи в руската армия. Възведен в потомствен дворянин.
Участва в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877 – 1878) е офицер в Българското опълчение. Командир на I-а рота от IV-а Опълченска дружина. Военно звание капитан. Участва в бойните действия.
След Освобождението на България остава на служба в милицията на Източна Румелия. Автор е на първия български военен устав – Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ в печатницата на Асен Д. Паничков. Николов участва в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Убит е в Пловдив по време на извършване на Съединението на 6 септември 1885 г. Застрелян е пред днешната централна поща на града.
Преки потомци на Райчо Николов живеят в Пловдив. Потомци на други деца на Николай Трифонов и Ивана Райкова живеят във Великотърновска област, Казанлък, Пловдив, София, Киев (Украйна),наследниците на сестра му Минка Николова-в Русенско-селата Чилнов,Острица,Писанец,Вятово!
Днес паметник на Райчо Николов (на 13-годишна възраст) има в гр. Русе, паметни плочи в с. Райковци и в гр. Пловдив. Улици във Варна, Пловдив и Русе носят неговото име.
Поклон пред светлата му памет!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.