Дравската операция или Дравска епопея е отбранителна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, настъпващи в района на Нагятад-Хересне в опит да създадат предмостие на северния бряг на река Драва.
Тя е част от отбранителната Балатонска операция на Червената армия от периода 6 до 21 март 1945. На Първа българска армия с командващ ген. лейтенант Владимир Стойчев е поставена задача за упорита отбрана по северния бряг на р. Драва.
През нощта на 5 срещу 6 март германците настъпват в три направления, като най-силният удар е срещу Трети украински фронт. Едновременно с атаките северно и южно от Балатон, 3 германски пехотни дивизии форсират р. Драва, на фронт от 6 км срещу българските части. Целта им е да облекчат настъплението на главното направление. Възползвайки се от мрака и мъглата, германци, власовци и усташи успяват да установят предмостие и да прехвърля нови части.
Упоритата съпротива на българските подразделения не успява да спре далеч по-многобройния противник, който разкъсва отбраната на първоешелонните дружини и се насочва на север. Той превзема селата Драва Чехи, Драва Палконя, а по улиците на Драва Соболч се разгарят ожесточени ръкопашни схватки.
Участник в боя на 6 март си спомня: „И германците хвърлят – една дружина, хвърлят втора дружина, хвърлят трета дружина. Командирът на ротата ни – убит, командирите на взводове – убити, аз бях фактически най-младшият началник. Тя ротата остана 10-15 души“.
Но още сутринта на 6 март започва българска контраатака, в която са хвърлени дори чиновниците, лекарите и каруцарите. Тя не позволява на германците да разширят предмостието и те остават в един сравнително тесен плацдарм 8 км на 4 км в дълбочина. Водейки кръвопролитен бой при съотношение 8:1 в жива сила и 10:4 в бойна техника в полза на противника, 3-а пехотна дивизия още първия ден притъпява настъпателния порив на германците.
Те въвеждат нови сили на 7 март, но силният отпор ги принуждава да се окопаят и да бранят предмостието. Както гласи донесението на командир на германски полк: „Упоритата съпротива на българите ни принуди да преминем към отбрана“.
Германците превръщат селата Драва Соболч, Драва Чехи и Драва Палконя в силно укрепени пунктове. Следващите дни преминават в ожесточени боеве, а командването на Трети украински фронт изпраща в помощ на българите 133-ти съветски корпус. Голямо впечатление на българите прави съветското оръжие. Войник си спомня: „Тогава „Катюшите“ свършиха доста работа. Щото стрелбата от „Катюшите“ – това са 24-25 снаряда, които едновременно стрелят и даже камък да е, гори, гори всичко!“.
Български и съветски части атакуват предмостието. В горящото село Драва Соболч се води ръкопашен бой за всяка къща. Затова и то е наричано от участниците „Малкия Сталинград“. На 18 март и село Драва Чехи е овладяно от българите, а на следващия ден целостта на отбраната е възстановена. Така след 14-дневни ожесточени сражения плацдармът е ликвидиран.
В Дравската отбранителна операция загиват 1418 български военнослужащи, а противникът дава 4395 убити. Въпреки че 60-70% от състава на някои български части излизат от строя, целта на германците да разгромят Първа Българска армия и да излязат във фланг на Трети украински фронт не е постигната. С кръвта си българските воини написват героичната Дравска епопея, която прославя името им.
Германският генерал-историк Типелскирх отбелязва за Драва – „Българската армия се оказа костелив орех… въпреки нейното оръжие, което е произведено през 1893 г.“ А съветските командири отбелязват: „Българите здраво се бият“. Неслучайно командирът на Първа българска армия е поканен да участва в парада на победата в Москва. Макар на мирната конференция в Париж България да не е призната за съвоюваща страна, тя дава своя принос във войната и излиза от нея уголемена, запазвайки Южна Добруджа
Поклон пред паметта на всички загинали българи по време на Дравската операция!
Източник: dnes.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
