Михаил Доростолски и Червенски е български православен духовник, велички епископ (1924 – 1927), доростолски и червенски митрополит (1927 – 1961) на Българската православна църква.
Светското име на Доростолски и Червенски митрополит Михаил е Димитър Тодоров Чавдаров.
Роден е на 6 април 1884 г. в гр. Калофер, в семейството на Тодор Драганов Чавдаров и Парашкева Аврамова – дъщеря на Димитър Аврамов и Велика, дъщеря на чорбаджи Недя Начоолу, от Калофер.
Първоначално образование получава като ревностен ученик в родния си подбалкански Калофер. През 1896 г. семейството му се преселва в гр. София, където завършва ючбунарската прогимназия.
През есента на 1898 г. юношата е приет за ученик в Самоковското богословско училище, в което постъпва с конкурсен изпит и завършва през 1902 г. като първенец.
Митрополит Михаил е започнал от обикновен писар до протосингел, а по-късно и Викариен Епископ на Варненския и Преславски Митрополит Симеон.
От 15 август 1902 г. до 6 август 1906 г. работи като писар във Варненско-Преславската митрополия.
През есента на 1906 г. със стипендия, отпусната от Светия Синод, заминава за Русия, където до 1910 г. следва в Киевската духовна академия.
Още повече засилва трудолюбието си като студент в Киевската духовна академия, като получава стипендия по случай 25-годишния юбилей на Негово Блаженство Екзарх Йосиф. Завършва през 1910 г. като кандидат на богословието.
След завръщането си в България, от 1910 г. до края на юли 1912 г. е учител-възпитател в Софийската духовна семинария.
По време на това негово служение, на 24 декември 1911 г., в семинарския храм „Свети Йоан Рилски“ е постриган в монашество с името Михаил от тогавашния ректор Велички епископ Неофит (по-късно Видински митрополит), който на следващия ден 25 декември го ръкополага и в йеродяконски чин.
На 1 август 1912 г. във варненския катедрален храм „Успение Богородично“ е ръкоположен за йеромонах от Варненския и Преславски митрополит Симеон.
От същия ден е назначен за протосингел на Варненско-Преславската митрополия, която длъжност изпълнява до 17 август 1923 г. Като протосингел във Варна той взема дейно участие в Църковно-народния събор през 1921 – 1922 г.
Като такъв на 6 януари 1915 г. по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Симеон. Самият Митрополит Михаил говори с голяма мъка за своя старец Митрополит Симеон, който му е оказвал голямо въздействие за духовното му и църковно израстване.
От 17 август 1923 г. архимандрит Михаил е ректор на Софийската духовна семинария, какъвто остава до края на август 1926 г.
На 28 април 1924 г. във варненския Катедрален храм „Успение Богородично“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Велички“ от архиереите Варненски и Преславски Симеон, Старозагорски Павел и Левкийски Варлаам.
От 1 септември 1926 г. до 3 април 1927 г. Велички епископ Михаил е викарий на Варненския и Преславски митрополит Симеон.
На 3 април 1927 г. е избран, а на 10 април същата година е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит.
Като епархийски архиерей той е инициатор на множество благотворителни и културно-просветни начинания в епархията си и извън нея.
Почетен председател е на Българския червен кръст в София, а от 1927 г. до 1944 г. е и председател на БЧК в Русе.
На 12 юли 1947 г. в Разград, бъдещият патриарх Максим е възведен в архимандритско достойнство от Доростоло-Червенския митрополит Михаил, който с благословението на Светия Синод назначава архим. Максим за свой протосингел. Тази длъжност архим. Максим заема от 1947 до 1950 г.
От 8 ноември 1948 г. до 4 януари 1949 г. митрополит Михаил е наместник-председател на Светия Синод а: Българска православна църква). През лятото на 1949 година заместник-министърът на вътрешните работи Йонко Панов го определя като „предан представител на реакцията в църквата“ и предлага да бъде отстранен от Светия синод в рамките на кампания за „демократизация“, но предложението е отхвърлено от Политбюро.
Митрополит Михаил има много публикувани статии и сказки в „Църковен вестник“. Автор е на множество книги, брошури и статии от църковно-исторически, нравствено-богословски и социален характер.
Почива на 8 май 1961 г. в гр. София. Погребан е в притвора на русенския Катедрален храм „Св. Троица“
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
, доростолски и червенски митрополит (1927 – 1961) на Българската православна църква.){kind=link}