На 5 юни 2004 г. Антоанета Стефанова става световна шампионка по шахмат за жени!
На 5 юни 2004 г. Антоанета Стефанова побеждава на финала за световната титла по шахмат за жени рускинята Екатерина Ковалевская, след като общият резултат след трите партии е 2,5 на 0,5 в полза на българката.
Така на 25 години става десетата световна шампионка по шахмат за жени. Притежава титлата до 2006 г.
От 1992 до 2010 г. участва на девет шахматни олимпиади за жени, където изиграва 84 партии (33 победи, 38 равенства и 13 загуби) и спечелва за България 52 точки. През 2000 г. става единствената българка, участвала в шахматна олимпиада за мъже като печели 3 точки от 7 партии (+2,=2,-3).
През 2011 г. Стефанова става носител на женската Европейска клубна купа с руския отбор АВС от Краснотуринск. Бившата световна и европейска шампионка постига 4,5 точки от 6 възможни без нито една загуба, като побеждава тогавашната световна шампионка китайката Хоу Ифан. Печели сребърен и бронзов медал от Европейско първенство по шахмат.
На 3 юни 2012 г. Антоанета Стефанова печели възобновеното световно първенство по ускорен шахмат за жени в Батуми, Грузия и става втората световна шампионка по ускорен шахмат след унгарката Юдит Полгар (1992) .
През декември 2012 година е световна вицешампионка след като губи финала за световната титла от украинката Анна Ушенина в руския град Ханти-Мансийск при равностойна игра – 2:2 в редовните партии и 0,5:1,5 в двете партии от тайбрека, продължили 89 и 94 хода.
От 1989 до март 2018 г. са записани 1656 нейни партии. От 1279 официални срещи има 492 победи, 492 ремита и 283 загуби. Постигнатата резултатност 58,2 % я нарежда непосредствено след Гата Камски (58,8 %), пред Милан Матулович (58 %), Веселин Топалов (57,9 %), водачката в световната ЕЛО класация на ФИДЕ при жените за всички времена Юдит Полгар (57,8 %), Франк Маршал (57,5 %), Роберт Хюбнер (57,2 %) и Рихард Рети (57,1 %).
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
