На 5 април 1886 г. е подписан Топханенският акт с който Съединението на България се признава международно

На 5 април 1886 г. е подписан Топханенският акт с който Съединението на България се признава международно

Топханенският акт (по името на султанския кьошк Топхане в Цариград, където е подписан на 5 април (нов стил) или 24 март 1886 (стар стил) е споразумение между Османската империя и посланиците на Великите сили – гаранти на Берлинския договор (Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия), с което се урежда персонална уния между Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз.

Споразумението урежда управлението на Източна Румелия съгласно член 17 на Берлинския договор, така че князът се назначава за управител (генерал-губернатор) на областта за срок от пет години от османския султан със съгласието на силите. По настояване на Русия, която е настроена срещу Александър Батенберг, в тази клауза не е споменато името на княза. Също под руски натиск Топханенският акт ревизира българо-турската спогодба, сключена на 20 януари в Цариград, като премахва клаузата за военна взаимопомощ, подкрепяна от Великобритания. Актът потвърждава друго условие от спогодбата – териториалните отстъпки в полза на Османската империя в Източните и Средните Родопи (Кърджалийско и отцепилото се по-рано Тъмръшко – общо около 2 000 km2 с 35 000 души население), „докато управлението на Източна Румелия и това на Княжеството ще бъдат в ръцете на една и съща личност“. В замяна на това османското правителство се отказва от правото си да въвежда войски в България в случай на вътрешни размирици. Актът постановява изменение на Органическия устав на Източна Румелия в 4-месечен срок от българо-турска комисия със санкция от посланиците на Великите сили в Цариград.

Българското правителство приема официално Топханенския акт в края на март. В средата на април княз Александър е назначен за османски управител на Източна Румелия. Условията, при които е потвърдено Съединението, допринасят за вътрешнополитическата дестабилизация на Княжеството през пролетта и лятото на 1886. Русофилската опозиция и част от националистите (начело с Васил Радославов) критикуват правителството за териториалните отстъпки и непроменения статут на Източна Румелия. Учредяването на комисията за ревизия на източнорумелийския устав в София води до допълнително отслабване на авторитета на княз Александър в навечерието на Деветоавгустовския преврат.

Макар де юре да остава част от Османската империя, Източна Румелия е административно слята с Княжеството (което увеличава площта си от 63 752 на 96 345 km2) и, въпреки изискванията на Берлинския договор и Топханенския акт, остава под управлението на българския княз без потвърждение на султана на всеки пет години. Статутът на областта е уреден окончателно 22 години по-късно с обявяването и признаването на независимостта на България. Кърджали и Тъмръш са присъединени към България през Балканската война.

Източник: wikipedia.org