Първото правителство на Андрей Ляпчев е четиридесет и четвърто правителство на Царство България, назначено с Указ № 3 от 4 януари 1926 г. на цар Борис III. Управлява страната до 12 септември 1928 г., след което е наследено от второто правителство на Андрей Ляпчев.
Новото правителство е посрещнато благосклонно както от легалната опозиция, така и от Великите сили. Непосредствено след идването си на власт кабинетът предприема редица мерки за стабилизиране на икономиката, демократизиране на обществения живот и ограничаване влиянието на Военния съюз. През февруари 1926 г. Двадесет и първото ОНС гласува частична амнистия за политическите и криминалните затворници (освободени са 7000 лишени от свобода, 1157 от тях – политически затворници). Възстановени са редица демократични права – свобода на словото и на печата, дава се възможност на БКП (т.с.) да легализира дейността си (през 1926-28 г. са образувани Българска работническа партия и Работнически младежки съюз). Парламентът започва да играе водеща роля в обществото.
Демократичните промени, осъществени от кабинета, му позволяват да получи необходимата финансова подкрепа от Запада. Още през 1926 г. на България е отпуснат от американски и английски банки т.нар. Бежански заем, чрез който са оземлени и настанени в границите на царството десетки хиляди български семейства от Тракия, Добруджа и Македония. Две години по-късно, отново под покровителството на Обществото на народите, е отпуснат нов заем за покриване на щетите от земетресението в Пловдивско и Чирпанско (над 73 000 напълно или частично разрушени сгради). Финансовата помощ стабилизира и българския лев.
Във външната политика на кабинета се забелязва ориентация към Италия на базата на общото негативно отношение и териториални спорове на двете държави със Сръбско-хърватско-словенското кралство. Ляпчев заема твърда позиция по въпроса за подобряване положението на българите в Македония (той самият е роден в областта), което довежда до затваряне на българо-югославските граници през 1929 г.
За да излезе от международната изолация, кабинетът е принуден не само да признае териториалните промени, но и да подпише на 9 декември 1927 г. спогодба с Гърция (Моллов-Кафандарис) за изселването на българите от Западна Тракия. Областта е окончателно загубена за България, но Великите сили опрощават голяма част от репарационните задължения на страната
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
