Професор Ангел Тончев Балевски е български инженер, политик и писател.
Работил главно в областта на технологията на металите, той е дългогодишен ректор на Висшия машинно-електротехнически институт „Владимир Ленин“ (ВМЕИ) в София, председател на Българската академия на науките (БАН) и заместник-председател на Държавния съвет на Народна република България.
Ангел Балевски е роден на 4 март през 1910 г. в Троян. Произхожда от стар охридски род, един и същ с този на Васил Балевски. През 1929 завършва Трета софийска мъжка гимназия, а през 1934 г. – Немското висше техническо училище в Бърно, Чехословакия. Професионалната си дейност започва като неплатен стажант в Инженерната работилница в София. После минава през фабриките „Чиличена ръка“, „Борис Ташков“, „Електрометал“, „Авгис“.
През 1945 г. Балевски става извънреден професор в Държавната политехника, където създава и ръководи Катедра „Механична технология и фабрична организация“, преминала след 1953 г. във ВМЕИ. През 1947 г. става редовен професор. От 1955 е член-кореспондент, а от 1967 г. – действителен член (академик) на БАН.
Ангел Балевски е основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите. Прави сполучливи опити за конструиране на машина за горещо пресоване на цветни метали. Разработва оригинален метод за добиване на чугун от български суровини във въртяща се барабанна пещ. Разработва, заедно с Иван Димов, метод за леене с противоналягане, който представлява новост в световната леярска техника и е защитен с над 100 патентни документа за изобретения в България и в чужбина. В негово авторство и съавторство са издадени 7 монографии и университетски учебници.
Избиран за почетен и чуждестранен член на академиите и научните дружества в редица страни и на международни организации като:
- съпредседател на Международната академия на науките в Мюнхен (1988);
- член на Съвета, Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми (1971).
Автор на книги с разсъждения, анекдоти и афоризми: „Наука, човек, общество“, „Тревоги“, „Българиада“ и „Настроения“.
С академик Ангел Балевски – на шега и на сериозно. Съст. Иван Пейковски, С., Академично изд. „Проф. М. Дринов“, 2003, 84 с.
Носител на най-високи български и чуждестранни награди за приноси към науката и изобретателството, включително:
- Димитровска награда (1951, 1969)
- Два пъти Герой на социалистическия труд на България (указ № 970 от 23 май 1975 и указ № 676 от 14 април 1980)
- орден „Георги Димитров“ (1970, 1975, 1980, 1985)
- орден „Кирил и Методий“ II ст. (1957) I ст. (1963)
- Орден „Академични палми“, Франция
- Златен медал „Дизел“, Германия
- Медал „Ломоносов“ на Руската академия на науките
- Звание „Народен деятел на науката“ (1971)
- През 1985 г. е удостоен с наградата за перспективен научно-технически принос, присъдена от фондацията „Крьобер“, Хамбург, ФРГ. Със специалния диплом получава награда от 800 000 западногермански марки. Цялата сума акад. Балевски дарява на държавата за развитие на металургията.
- Звание „Доктор хонорис кауза на Техническия университет – София“ (1995)
Ангел Балевски умира 15 септември 1997 г.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
